Читать «Персепликуис» онлайн - страница 154

Гоблините бяха отстъпили. Не беше ясно дали го бяха сторили заради експлозията, ярката светлина или някаква невидима магия на Ариста, но Ейдриън забелязваше, че те не се приближават.

Отрядът се бе скупчил около принцесата.

— Това е лудост — каза Гаунт с треперещ глас. — Те ще ни убият.

— Не се отделяйте — рече Ейдриън.

— Приготвят стрели — предупреди Моувин.

— Стойте вкупом.

Мъчейки се да заслонят очи, докато опъват тетивата си, Гхазел изстреляха бараж стрели. Всички от отряда се свиха — без Ариста. Стотиците стрели избухнаха в пламъци и изчезнаха сред дим. Още вой се разнесе от редиците на гоблините, но те не изстреляха втори залп. Демонстрираха още по-голяма неохота да се приближат.

— Открийте процепа! — изкрещя тя. Звучеше задъхано, тонът ѝ бе нетърпелив, като някой, пренасящ тежки мебели.

— Магнус, намери прохода — излая Ейдриън.

— Там вляво, нагоре, има цепнатина. Не, не там, по-далеч — да!

Ройс се стрелна в указаната посока, разхвърляйки камъни.

— Прав е — тук има проход.

— Естествено, че съм прав! — изкрещя Магнус.

— Нещо… — занесено каза Ариста.

— Какво, Ариста? — попита Ейдриън. Тя замърмори и боецът не разбра последните ѝ думи. Държеше ръцете си върху раменете ѝ, стискайки леко, макар да не бе сигурен дали вдъхва увереност на нея или на себе си.

— Нещо… усещам нещо… да се бори с мен.

Ейдриън повдигна глава и се взря към гоблините — гърчеща се маса от сгърчени тела, с лигави зъби и нокти, сграбчили копия и мечове. Зърна търсеното зад тях — движеше се в кръг около фонтана Улуриум. Слабата фигурка на обердаза с пола и пера по главата, размахваща туланова тояга, танцуваше методично. Зърна още двама да се присъединяват към него.

— Трябва да влезем веднага! — изкрещя боецът.

Ройс бутна Майрън и фенер в дупката, блъсна и Магнус, сетне самият той влезе. Гаунт, Моувин и Олрик бяха следващите.

— Трябва да вървим — рече Ейдриън на Ариста.

Чуваше долитащите отвъд площада напеви, когато другите двама шамани също се присъединиха към танца.

— Нещо — замърмори отново принцесата. — Нещо се оформя, нещо расте.

— Затова трябва да се махнем.

В центъра на площада се появи светлина. Не повече от пламък на свещ, тя трепна, увисвайки във въздуха, сетне започна да се уголемява. Светлината се извиваше, проблясваше, пулсираше, за да нарасне до големината на ябълка. Гхазелската армия се присъедини към напевите на тримата обердази, а огненото кълбо продължаваше да расте и да се оформя. Ейдриън видя крайници и глава да се издигат от гърчещия се огън.

— Добре, вече наистина трябва да вървим — каза Ейдриън, сграбчвайки принцесата. Щом го стори, тя се олюля, изглеждайки шокирана и изплашена. Сиянието на робата ѝ угасна.

— Какво става? — попита Ариста.

Той не отговори, вместо това просто я сграбчи за китката и я повлече към тунела, където я бутна в отвора с главата напред. Зад себе си чу изсвирването на стотици стрели, затова се гмурна в дупката след принцесата.

— Вървете! Пълзете! — изкрещя той, докато трескаво затрупваше входа с камъни. Тя се подчини. Някъде напред в мрака я чу да пищи.