Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 63

— Няма да допусна рубинът да бъде използван в близост до манастира — продължи Маркварт. — Не бих поел такъв риск, само за да може ученикът ти да задоволи честолюбието си.

После отново се обърна към Авелин и му се усмихна, ала този път усмивката му не беше блага и добродушна, а студена и хищна.

— Ако брат Авелин не знае как да използва простите камъни, които му дадох, значи не е достоен дори да докосне ето този.

При тези думи абатът протегна дясната си ръка, а когато я разтвори, пред очите на Авелин засия най-прекрасният, най-съвършеният камък, който някога бе виждал.

— Корунд — обясни отец Маркварт. — Вид рубин. Преди да го вземеш, държа добре да осъзнаеш, че онова, което искам от теб, е наистина опасно.

Авелин кимна и посегна към рубина, прекалено слисан, за да оцени докрай сериозността в гласа на стария монах. Маркварт му го подаде, изричайки последни наставления:

— Сега имаш всичко, което ти трябва, за да разрешиш загадката. Тази нощ в залива няма кораби. Другото оставям на теб.

После отиде до ръба на кулата, давайки знак на другите двама монаси да се присъединят към него.

Авелин ги погледа в продължение на минута-две. У абат Маркварт се долавяше някаква злонамерена напрегнатост, блясъкът в очите му бе плашещ, почти маниакален. Сихертън пък дори не го поглеждаше и Авелин някак си усещаше, че би искал да го види как се проваля. Най-неспокоен от всички беше отец Йойона, ала неговата тревога беше разбираема и далеч не толкова себична. Йойона се страхуваше — страхуваше се за ученика си — и едва когато осъзна това, Авелин проумя същинските мащаби на изпитанието, което му предстоеше, както и колко голяма опасност го грози.

— Покажи ни на какво си способен — нетърпеливо подхвърли абат Маркварт.

Авелин сведе глава и се замисли. Рубинът пулсираше в дланта му — по всичко личеше, че мощта, заключена в сърцето му, е огромна и напира да бъде освободена. Младежът знаеше какво може да направи с него, знаеше и какви щяха да са последствията за тримата монаси, ако отприщеше магията тук, на покрива. Значи му оставаше само един начин на действие, още повече, че и абат Маркварт недвусмислено го бе уверил, че тази вечер в залива няма закотвени кораби.

Малахит, кехлибар, серпентин и рубин — това беше редът, в който трябваше да отключи магията на камъните.

Което означаваше, че ще трябва да използва рубина заедно с още два други камъка. Веднъж вече бе работил с два камъка едновременно (хематит и хризоберил, който го предпазваше от изкушението да завладее нечие чуждо тяло), но цели три?

Авелин си пое дъх, като нарочно избягваше жадните погледи на тримата монаси.

Първо малахита, каза си той и се приближи до ръба на площадката. Там долу, на повече от сто метра, бушуваше морето — черно и опасно. Авелин стисна малахита в ръка и усети как магията обгръща пръстите му, плъзва към рамото и започва да пулсира из цялото му тяло. Изведнъж се почувства неимоверно лек, почти като усещането, което го обземаше, когато напуснеше физическата си обвивка. Без колебание прекрачи ръба на кулата и се понесе надолу в бавно, добре овладяно падане.