Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 62

— Не става въпрос за изпитание, а за демонстрация — отвърна Йойона, неволно повишавайки тон.

— Или парадиране с умения! — подигравателно изсумтя Сихертън. — Нали така и така си е осигурил мястото, защо продължаваш да настояваш?

Йойона тропна с крак и размаха пръст пред лицето на високия монах. Авелин рязко извърна очи, наранен от гледката на двама духовници, каращи се толкова ожесточено. И то, добре осъзнаваше той, заради него!

Младият послушник отчаяно зареди вечерните молитви, мъчейки се да отклони вниманието си от неприятната сцена, но въпреки това чу как отец Йойона подхвърля нещо за сутрешните тренировки и как твърди, че били прекалено опасни.

Най-сетне абат Маркварт вдигна ръка, за да сложи край на спора, и поведе двамата монаси към Авелин. Даде му знак да го погледне и проговори:

— Всичко това наистина е необичайно — започна той. — Но то, братко Йойона и братко Сихертън, не е нито изпитание, нито демонстрация и със сигурност няма нищо общо с решението кого ще изпратим до Пиманиникуит. Да кажем, че ще го направим за мен, за да задоволя собственото си любопитство.

След тези думи абатът насочи цялото си внимание към Авелин.

— Доста съм слушал за теб, синко — меко рече той. — Според брат Йойона напредъкът ти е невероятен.

Прекалено смутен от това, че не друг, а абатът на Сейнт Мер’Абел лично се обръща към него, Авелин дори не успя да се зарадва на похвалата.

— Чувам, че вече си използвал камъните?

За миг младежът не разбра, че са му задали въпрос, после кимна сковано.

— Брат Йойона твърди, че с помощта на хематита си напуснал тялото си — продължи отец Маркварт. — И че благодарение на малките небесни кристали си запалил огнищата в не една и две килии.

Авелин отново кимна:

— Най-много ми хареса хематитът — осмели се да вметне той.

Абат Маркварт се усмихна благо.

— Задоволи любопитството ми — рече той и протегна лявата си ръка, в която имаше три камъка — малахит, искрящ в безброй оттенъци на зеленото, съвършено шлифован кехлибар и сребрист къс хризотил, който бе по-голям от останалите два камъка и по структура приличаше на решетка от прави, плътно наредени нишки.

— Познаваш ли ги? — попита отец Маркварт.

Авелин мислено подреди трите камъка в главата си. Да, познаваше ги добре, макар свойствата им да не си подхождаха особено. Кимна и отец Маркварт му ги подаде.

— Можеш ли да почувстваш силата им? — зададе абатът следващия си въпрос, впил изпитателен поглед в младия послушник.

Внезапно Авелин почувства, че абатът има нужда да знае истината, да бъде напълно сигурен.

Както много пъти преди, той затвори очи и се потопи в камъните. Бавно прокарваше пръсти по всеки един от тях, преценявайки мощта им. Миг по-късно отвори очи и кимна уверено.

— Защо трябва да използваме такава комбинация? — позволи си да се намеси отец Йойона.

Абат Маркварт нетърпеливо му махна да мълчи, ала Йойона, без да обръща внимание на гневния пламък в очите му, се опита да каже още нещо.

— Предупредих те за условията! — невъздържано изръмжа Маркварт.

Авелин преглътна с мъка — никога не си бе представял, че свят мъж като абата, който би трябвало да бъде пример за благочестие и смиреност, е способен на подобна грубост.