Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 64

Опитваше се да не мисли колко е уязвим, докато лети надолу, към неравната крепостна стена.

През цялото време се стараеше да се държи колкото се може по-надалеч от манастира, за да избегне стената и щом видя вълните да се разбиват под краката му, призова и силата на кехлибара.

Меко докосна водата, укорявайки се, задето не се бе приземил на пристана, та после само да прекрачи в океана. Е, вече беше късно за това, така че просто задържа магията на малахита малко по-дълго, докато се увери, че си е стъпил здраво на краката, после премести зеления камък в другата си ръка.

Сега разчиташе единствено на кехлибара. Пое си дълбоко дъх и, набирайки увереност с всеки изминал миг, тръгна по водата.

Вървя дълго, като час по час поглеждаше през рамо — искаше да се отдалечи достатъчно, за да е сигурен, че манастирът няма да пострада. Освен това трябваше да си избере такова място, от което тримата монаси на кулата да могат да видят демонстрацията.

Най-сетне го намери и извади серпентина, камък, до който никога досега не бе прибягвал. Разбира се, знаеше какви са свойствата му, но така и не го бе използвал, само бе виждал как с негова помощ отец Йойона бе бръкнал в горящ огън. Именно този спомен му вдъхваше кураж и му даваше вяра, че серпентинът ще го защити.

И ето че моментът дойде, по-скоро, отколкото му се искаше. Намираше се насред бурното море, стъпил върху вълните и обгърнат от щита на серпентина. Време бе да извади рубина.

* * *

— Ами ако е потънал? — подхвърли Сихертън. — Знаете ли колко усилия ще ни струва да извадим камъните от морето?

Абат Маркварт се разсмя, ала Йойона не оцени грубата шега на Сихертън.

— Брат Авелин струва много повече, отколкото всички камъни в Сейнт Мер’Абел, взети заедно! — разпалено заяви той, при което другите двама монаси го изгледаха изумено.

— Боя се, че си започнал да се привързваш твърде много към това момче — предупреди абат Маркварт.

Преди да успее да продължи обаче, вниманието му беше привлечено от огромно огнено кълбо, засияло насред вълните. Страховити пламъци изригваха от малка точка далеч в морето и политаха във всички посоки.

— Боже, нека серпентиновият щит да издържи! — уплашено зашепна Йойона, напълно изумен от мощта и размерите на огненото кълбо.

Рубинът наистина притежаваше значителна сила, но това беше нещо невиждано!

— Нали ви казах! — повтаряше Йойона като в транс. — Нали ви казах!

Дори Сихертън, който винаги намираше начин да засегне Авелин или да омаловажи постиженията му, сега мълчеше, не по-малко впечатлен от останалите. Тримата монаси дълго наблюдаваха как огненото кълбо се разраства все повече и повече, а морето започва да кипи; после над вълните се надигна огромен облак пара, с толкова силно съскане, че звукът достигна чак до върха на кулата. Брат Авелин наистина беше нечувано могъщ!

И навярно мъртъв, осъзна Сихертън, макар точно в този миг да бе прекалено потресен, за да го каже на глас. Ако младежът беше вложил толкова много от енергията си в рубина, то най-вероятно не му бяха останали достатъчно сили, за да поддържа серпентиновия щит. Което означаваше, че от брат Авелин вече бяха останали само овъглени останки, които в този момент бавно потъваха към морското дъно.