Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 31

В същото време не спираше да отстъпва, тъй като добре разбираше, че дойдат ли и останалите чудовища, с него е свършено. Гоблинът отляво замахна за нов удар, но той успя да го отклони, после се втурна нагоре по склона.

Всяко предимство, което по-високата позиция можеше да му даде, се изпари миг по-късно, когато един чим се изрони изпод краката му и го препъна. Вторият гоблин реагира светкавично и като заобиколи другаря си, изтича над младежа и на свой ред вдигна копие.

Елбраян отчаяно отскочи назад — покрай оръжието на първия гоблин и колкото се може по-надалеч от острието на втория. Докато профучаваше край противника, усети как мечът му среща нещо твърдо и в сърцето му трепна надежда.

После всичко около него се завъртя и той се затъркаля надолу. Най-сетне успя да спре премятането и се опита да се изправи, готов да заеме отбранителна позиция — някой от гоблините, може би дори и двата, със сигурност бяха по петите му.

Само че зад него нямаше никой. Онзи, когото беше улучил, лежеше на земята съвършено неподвижно — очевидно ударът му се бе оказал по-силен, отколкото той си мислеше. Другото чудовище също беше на земята, гърчеше се и стенеше от болка.

Единственото обяснение, за което младежът се сещаше, бе, че противникът му се е втурнал след него и в устрема си се е блъснал в някой дънер. Е, толкова по-добре, помисли, и се изправи на крака.

Нещо го потупа по рамото и той отново политна във въздуха, този път настрани. Претърколи се в мига, в който докосна земята, но не можа да спре достатъчно бързо и се удари в близкото дърво. Объркан и замаян, младежът се надигна…

… и усети как отчаянието го залива като вълна, при вида на фоморийския великан, който бавно се приближаваше към него, стиснал тояга голяма, колкото дребното момчешко тяло. А и възторжените крясъци, които долитаха иззад чудовището, можеха да означават само едно — бяха довтасали и останалите гоблини.

Елбраян се огледа наоколо. Не можеше да избяга, да се скрие също беше невъзможно. Призовавайки цялата си смелост на помощ, той се подпря на дървото и когато великанът почти го бе достигнал, скочи насреща му, в отчаян опит да го обърка, ако не с друго, то със свирепостта на нападението си. Удряше и забиваше меча си с все сила, успя да прониже огромното създание в коленете, а след това реши да се претърколи между разтворените му крака.

Само че великанът и друг път си бе имал вземане-даване с дребната раса и тази тактика му бе добре позната — щом жалкото създание се озова под него, той събра колене, притискайки го толкова здраво, че едва не го задуши. Елбраян се опита да използва меча си, ала чудовището още повече затегна хватката си, така силно, че той неволно простена от болка. Някак си успя да се извърти на една страна — тъкмо навреме, за да види как огромната тояга на звяра се спуска към него.

Младежът почувства, че му прилошава, ала твърдо решен да не отстъпва, заби меча си в крака на великана, после затвори очи.