Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 33

Другарят му изсумтя недоволно — досега отдавна да бе извадил вода и да бе отишъл да обядва. Само че днес беше ред на Авелин, а в това отношение монасите бяха много стриктни — опиташе ли се Куинтал да поускори нещата, като свърши възложената задача вместо Авелин, нищо чудно и двамата да останеха без обяд.

— Нетърпелив е — отбеляза монах Йойона, внушителен, петдесетинагодишен мъж с топли, кафяви очи и гъста кестенява коса, в която нямаше нито един сив косъм.

Загорялото му лице също беше напълно гладко, с изключение на подобните на паяжина ситни бръчици в крайчеца на очите — „бръчки, внушаващи доверие“ както ги наричаше самият той.

— Буре с барут — съгласи се монах Сихертън, висок, слаб и някак ъгловат мъж с широки рамене, над които стърчеше тънка и прекомерно дълга шия.

Брат Сихертън отговаряше за дисциплината сред младите послушници — длъжност, която му прилягаше така добре, че дори външният му вид сякаш й подхождаше. Насред острото му, ястребово лице, горяха чифт малки, черни очи, които се стесняваха още повече всеки път, щом брат Сихертън се смръщеше заплашително на някой от учениците си.

— Направо кипи от енергия — отбеляза той сега, без да се мъчи да прикрие одобрението в гласа си.

Йойона го изгледа заинтригувано. Намираха се в най-високата стая в абатството — дълго, тясно помещение, чиито прозорци на едната стена гледаха към океана, а на другата — към двора на манастира. Точно в този момент там се бяха събрали всичките двадесет и четирима послушници (двадесет и петият бе принуден да напусне светата обител, след като се разболя), до един погълнати от работа, ала вниманието на двамата монаси бе насочено основно към Авелин и Куинтал, най-забележителните ученици от новия клас.

— Авелин несъмнено е най-добрият сред другарите си — подхвърли Йойона, за да види реакцията на Сихертън.

Високият мъж сви рамене.

— Някои дори твърдят, че е най-добрият ученик, който сме имали от много години насам — не се предаваше Йойона.

Думите му бяха самата истина — за невероятната отдаденост на Авелин говореха почти всички в братството.

— Обаче му липсва страст — все така безразлично сви рамене Сихертън.

— Може би защото е по-близо до Бога от всички нас? — отвърна Йойона, убеден, че този път го е хванал натясно.

— Или защото вече е мъртъв? — сухо възрази високият монах и ядосано го изгледа.

Йойона се сепна, ала отвърна на погледа му, без да трепне. За никого не беше тайна, че Куинтал е любимият ученик на Сихертън от този изключително важен клас, ала неприкритата обида, насочена към Авелин, избраникът на всички останали наставници (и дори, както се твърдеше, на самия абат Маркварт) го хвана неподготвен.

— Тази сутрин научих, че майка му е умряла — безстрастно продължи високият монах и Йойона отново насочи вниманието си към двора, където Авелин вадеше вода така спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

— Каза ли му?

— Защо да си правя труда?

— Каква зловеща игра играеш, Сихертън? — възкликна Йойона.

За трети път високият монах сви рамене безразлично: