Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 29

Недалеч оттам баща й, Томас Олт, издърпа камата си от мъртвото тяло на гоблина и то рухна в прахта. Томас обаче не му обърна внимание — изпълнен с няма молба, погледът му беше прикован към ъгъла, зад който се бе скрила дъщеря му. Единственото, което искаше, за което се молеше, на което отчаяно се надяваше, бе тя да избяга, да намери начин да се спаси.

Беше направил всичко, което зависеше от него, оттук нататък беше безсилен. Усети как половин дузина копия се забиват в гърба, в хълбока, в бедрото му; миг по-късно чу и стъпките на приближаващите гоблини.

Молеше се само Пони да се спаси.

* * *

Елбраян тъкмо се канеше да поеме към селото, когато забеляза някакво раздвижване между дърветата, откъм които беше дошъл Карли. Сигурен бе, че това не са неговите приятели, инстинктивно усещаше, че те всички са мъртви. Много внимателно, той се отдалечи от тялото на Карли и се скри зад един висок бор.

Не след дълго измежду дърветата се показаха седем гоблина. Грозен смях и дюдюкане проехтяха във въздуха, когато гнусните създания видяха трупа на момчето; още по-силно се разсмяха, когато се натъкнаха на убития си другар.

Елбраян копнееше да изскочи от прикритието си и да се нахвърли отгоре им, да ги съсече до един, да им отмъсти за всичко, което бяха причинили на близките му. Разумът обаче надделя над сляпата ярост и той ги остави да отминат, после предпазливо се запромъква след тях, стиснал кървав меч в окървавената си десница, надявайки се някой от тях да се отдели от групата.

Междувременно димът, който се виеше над селото, беше станал още по-тежък и гъст. Писъците като че ли бяха поотслабнали, ала докато прекосяваше едно място, откъдето видимостта беше по-добра, Елбраян забеляза, че щуращите се насам-натам фигурки са все така многобройни.

Не можеше да има никакво съмнение — с Дъндалис беше свършено, всички — приятелите му, родителите му, Пони — всички те бяха обречени до един.

Въпреки това, Елбраян не намали крачка, нито пък се отклони от пътя си. Скръбта като че ли не можеше да го докосне вече, логиката бе изгубила смисъла си, сълзите му бяха пресъхнали. Знаеше единствено, че ще слезе в селото и ще убие всеки гоблин, който срещне.

Труповете бяха навсякъде, на всеки ъгъл виждаше издъхващи хора. Не разбираше как така още не са я заловили, ала докато се промъкваше из сенките, хвърляни от горящите къщи, прекрасно осъзнаваше, че късметът всеки момент може да й изневери. Отдавна бе престанала да се надява, че би могла да спаси когото и да било. Единственото, което искаше сега, бе да избяга, да се махне колкото се може по-далеч оттам.

Но как? Та пътищата гъмжаха от чудовища! Гнусните създания безчинстваха из цялото село, нахлуваха от къща в къща, опустошаваха ги, а после ги подпалваха. Не знаеха какво е милост. Пони видя с очите си как една жена моли за пощада, предлагайки им в замяна на живота си всичко, което имаше, дори самата себе си. Гоблините я посякоха, смеейки се.