Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 27

С отбраната на селото беше свършено, редиците на защитниците ги нямаше, останали бяха само хаос, ужасени писъци и предсмъртни стонове. Пони не знаеше накъде да побегне, къде да се скрие. Пред очите й отново изплува мъртвото тяло на Олван, припомни си и последната секунда, преди баща й завинаги да изчезне от погледа й.

Обърна се към пътя с надеждата, че той някак ще успее да се измъкне от страховитата сеч и ще я намери, ще я вземе в силните си ръце и ще я отнесе далеч от всяка опасност и всеки враг, ще намери изход и от това положение така, както бе правил винаги досега.

Като гротесков отговор на молитвите и, иззад ъгъла се показа един гоблин и се нахвърли отгоре й. Пони изпищя и като запрати един камък срещу него, хукна да бяга.

Ала гневът бе по-силен от страха и вместо да продължи да тича, тя се спря зад къщата. В мига, в който гнусното същество зави зад ъгъла, момичето вдигна ръка и с все сила стовари лакътя си под брадичката му.

После го заудря ожесточено — с юмруци, с крака, с колене, където и с каквото свари. По-силен, отколкото видът на дребното му тяло предполагаше, гоблинът все пак успя да я отблъсне от себе си и вдигна копие.

— Елбраян!

Викът накара младежа да се закове на място. Устремът му беше толкова голям, че трябваше да се улови за близкия явор, за да не падне, докато се обръщаше по посока на звука.

Олюлявайки се, Карли дан Обри, един от малките му съгледвачи, си проправяше път към него. Бледо като платно, детето се държеше за корема, а изпод пръстите му се процеждаше аленочервена кръв.

— Елбраян! — проплака деветгодишното момче и залитна.

Елбраян се втурна към него и го улови, докато падаше, после положи дребното телце на земята и се наведе над него. Много внимателно отмести ръцете на Карли от раната, ала въпреки това детето изскимтя от болка и замалко не повърна, когато пръстите на Елбраян едва-едва докоснаха скършеното копие, което стърчеше от тялото му.

Младежът побърза да отдръпне ръката си и с ужас се взря в поаленелите си пръсти. Карли отново притисна грозната рана с ръце, ала кръвта продължи да шурти.

Елбраян впрегна цялата си воля, за да запази самообладание — сега повече отвсякога имаше нужда от трезва преценка и бърза мисъл. Ризата! Трябваше да свали ризата си и по някакъв начин да превърже раната на Карли. И то колкото се може по-скоро! Без да губи нито миг, той смъкна връхната си дреха, съблече кожената туника и се зае да разкопчава ръкавите на бялата си риза. В този момент съзря гоблина, който тичаше към него, стиснал парче от копие вместо тояга.