Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 28

Елбраян грабна своя меч и го вдигна над главата си в опит да се предпази. Гнусното създание се стовари отгоре му и го събори по гръб.

Вкопчени един в друг, двамата се запремятаха надолу по склона. Върхът на късия меч одраска леко гоблина, ала ъгълът не беше правилен, а и хватката на чудовището беше изненадващо силна и пречеше на Елбраян да нанесе по-сериозен удар.

Все така вплетени в свирепа хватка, двамата противници се търкаляха по склона. Всеки налагаше другия където свари, с юмруци и с крака, а в един момент гоблинът, чието озъбено лице бе само на сантиметри от това на Елбраян, дори започна да го удря с глава. Разнесе се силен, хрущящ звук и от строшения нос на младежа шурна топла кръв. Това още повече разпали яростта му, ала гоблинът го държеше прекалено здраво и колкото и да се мъчеше, Елбраян все не успяваше да забие меча си достатъчно дълбоко.

Вместо това използва другата си ръка, за да увеличи скоростта, с която се премятаха по склона. Миг по-късно се удари в изпречил се на пътя му дънер и се претърколи встрани. Не посмя да спре, пък и нямаше как — гоблинът отново връхлетя отгоре му и те пак се затъркаляха надолу по билото, този път обаче през глава. Младежът бързо съзря предимството, което тази промяна му даваше, и като протегна ръка, застопори меча си на земята.

Гоблинът нямаше как да реагира и връхлетя право отгоре му, с цялата сила на устрема си.

Острието потъна дълбоко в тялото на скверното създание и то ожесточено заразмахва ръце и крака, гърчейки се като извадена на сухо риба. В началото Елбраян се мъчеше да се предпази от ударите му, ала щом видя, че това не помага, премина в настъпление и като стисна меча си с две ръце, яростно го развъртя във всички посоки.

На пътя им се изпречи поредното дърво и те се блъснаха в него с все сила. Гоблинът спря да се мята, а Елбраян, останал без дъх, едва не изгуби съзнание. Подобна слабост обаче беше немислима в, такъв момент и като тръсна глава, той издърпа меча си от тялото на гнусното създание и започна да нанася удар след удар. След малко изпълзя изпод затисналото го гоблиново туловище и, заслепен от ужас, продължи да забива оръжието си където свари. Най-сетне спря, осъзнал, че съществото отдавна е мъртво и повече не може да го нарани. Изтощението го заля като вълна и той падна на колене, мъчейки се да си поеме дъх.

Немощният стон, разнесъл се зад него, му помогна да дойде на себе си и той се втурна нагоре по склона.

— Студено! — едва-едва прошепна Карли.

Елбраян коленичи и много внимателно докосна върха на копието, чудейки се дали да го извади. Погледна към момчето и се приготви да издърпа острието с едно бързо движение.

Ала Карли беше мъртъв.

Пони се втурна да бяга, ала се препъна и падна. Ужасена, тя пролази на четири крака. Гоблинът беше зад нея, сигурно вече бе вдигнал копие и се прицелваше в гърба й. Крещейки от ужас, тя някак си успя да се добере до ъгъла на къщата, свърна зад него и се хвърли по очи на земята. Миг по-късно осъзна, че е невредима и побърза да скочи на крака.