Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 26

Гоблинът бавно се олюля на мястото си, остави оръжието да се изплъзне между безчувствените му пръсти и рухна на колене. Главата му се поклащаше напред-назад и Елбраян ясно видя яркочервената струя на шурналата кръв, белеещите се кости и сивкавия мозък. Миг по-късно чудовището застина напълно неподвижно, брадичката му опря в гърдите и смъртта го надви, както си беше на колене.

Елбраян усети как вътрешностите му се надигат и с мъка си пое въздух — току-що за първи път бе отнел живот. Осъзнаването на този факт сякаш изцеди и последната капчица сила от тялото му, ала мирисът на дим, който достигна до ноздрите му, бързо го извади от вцепенението и прогони всяко съжаление — сега мисълта, че вместо да убие гоблина, би могъл просто да го плени, му се струваше нелепа.

Сведе очи към вечнозелената горичка и с ужас видя, че и там кипи битка, после премести поглед към същинското бойно поле.

Към Дъндалис, където родителите му отбраняваха дома си, Дъндалис, където бе отишла и Пони.

— Пони! — отчаяно прошепна младежът и преди сам да разбере какво прави, хукна надолу по билото, а дърветата прелитаха край него като неясни кафяво-зелени петна.

Пони сви зад къщата и бавно се запромъква към мястото, където се водеше битката, чудейки се дали ще успее да премине през кръга от гоблини и да се добере до баща си. Агонизиращ писък се разнесе от вътрешността на колибата и момичето трябваше да спре и да се облегне на стената, за да не падне. За миг се замисли чия бе къщата, край която минаваше, и когато си спомни, прехапа устни, за да не заплаче.

— Не сега! — скара се сама на себе си тя и насочи вниманието си към битката.

И отново усети как я залива вълна от отчаяние — въпреки че земята около защитниците на селото беше осеяна с телата на десетки чудовища, вражите редици изглеждаха все така гъсти.

Насред цялото това клане се извисяваше Олван — горд, силен и непоклатим. Той повали поредното гнусно създание с един удар на десницата си, после вдигна ръка, опитвайки се да вдъхне кураж на другарите си. Пони зяпна от изненада, когато видя как, вместо да се спусне обратно, ръката на елбраяновия баща продължи да се издига все по-високо и по-високо. По лицето му се изписа ужас, болезнена гримаса разкриви правилните му черти. Пони вдигна поглед нагоре към лакътя, после към рамото му…

В шепата на великана ръката на едрия мъж изглеждаше като сламка. Полускрита зад стената на къщата, Пони не можа да види как краката на Олван се отделят от земята и той полита нагоре, ала едва се сдържа да не изкрещи за помощ, да не нададе отчаян писък, който да предаде поне частица от обзелия я ужас.

Миг по-късно тялото на Олван рухна на земята — безжизнена купчинка на мястото на безстрашния войн, чиято воля само допреди няколко секунди бе обединявала защитниците на Дъндалис. При вида на мъртвото тяло, нещо у тях като че ли се прекърши и те се разбягаха във всички посоки. Мнозина така и не успяха да направят повече от няколко крачки, преди на свой ред да срещнат смъртта си от ръката на многочисления враг. Пони изгуби баща си от поглед почти веднага… за щастие. Опита се да го открие, но вместо него видя друго познато лице — това на жената, която я бе научила да чете и пише… Видя как някой я поваля на земята, видя и как гоблиновото копие потъва в тялото и. Момичето усети, че и се повдига и извърна поглед, после бавно се отдалечи от битката, препъвайки се като слепец.