Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 25

Баща й.

Елбраян шумно си пое дъх, после прехапа устни. Не знаеше какво да прави, освен това мислено се проклинаше за онова, което вече бе сторил.

Докато се криеше между двата бора, беше изгубил врага си — първата му и може би фатална грешка.

Сега трябваше да впрегне цялата си воля, за да се пребори с обзелия го ужас; трябваше да преодолее страха и да си припомни всичко, което бе научил от баща си. Истинският войн познава врага си и открие ли го, не го изпуска от поглед нито за миг. Повтаряйки си това правило като заклинание, Елбраян пристъпи към дебелия боров ствол. Точно преди да надникне иззад него се поколеба за миг, убеден, че гоблинът го чака от другата страна, с оръжие в ръка и готов да размаже главата му, щом го види да се подава.

Истинският войн познава врага си…

Една крачка встрани му даде възможност да огледа поляната отвъд дърветата и той с облекчение установи, че гнусното същество все още е с гръб към него. Мимолетното му успокоение бързо отстъпи място на още по-голямо отчаяние — позицията, която гоблинът беше заел, можеше да означава само едно. Патрулът в долината очевидно бе забелязан, навярно дори вече беше нападнат, а този гоблин беше изпратен тук на пост, за да следи да не би докато другарите му опустошават селото, отнякъде за човеците да дойдат подкрепления.

В гърдите на Елбраян пламна леден гняв и прогони всяка следа от страх. Той още по-здраво стисна малкия си меч и приклекна.

Без да се колебае (тъй като знаеше, че ако се забави дори за миг, страхът ще се завърне с удвоена сила), той излезе иззад бора и предпазливо, къде с пълзене, къде с притичване, започна да стопява дистанцията между себе си и врага.

Когато беше изминал около две трети от разстоянието, усети как го обзема неустоимо желание да се обърне, да избяга колкото се може по-далеч оттук, да се скрие между дърветата и да зарови лице в ръцете си. Звуците, които долитаха до ушите му, звуците от опустошаването на дома му, както и мирисът на горящо дърво, укрепиха духа му и вляха нови сили във вените му. С решително изражение, Елбраян преполови разстоянието, което го делеше от гоблина. Връщане назад вече нямаше. Огледа се на всички страни, за да се увери, че наоколо не се спотайват други врагове, после се изправи и се хвърли напред.

Пет широки крачки и ето че се озова зад скверното създание, което чу стъпките му, едва когато Елбраян беше досами него. Гоблинът опита да се обърне, ала младежът го изпревари и стовари късия си меч върху главата му.

Оръжието отскочи настрани и Елбраян сам се учуди на мощта на атаката си. Още по-слисан бе обаче, когато видя, че черепът на гнусното същество е здрав! За един ужасен момент помисли, че не го е ударил достатъчно силно и че гоблинът ей сега ще се обърне и ще го прониже с грубо издяланото си копие. Отчаян, той отскочи встрани и вдигна меча, за да се защити.