Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 24

Пони не беше въоръжена — беше оставила тоягата горе на билото. Не че това имаше особено значение, тъй като бездруго не отиваше, за да се бие.

Не, тя отиваше в селото, за да открие родителите си, да потъне в сигурността на техните прегръдки и да чуе мекия глас на майка си да й нашепва, че всичко е наред. Единственото, което искаше, бе отново да стане малко момиченце, което, събудило се от лош сън, вижда майка му да се надвесва над него, подпъхвайки завивката под гърба му.

Този път обаче случващото се не бе кошмар. Този път писъците бяха истински.

Пони тичаше с всичка сила, а от очите й се стичаха сълзи и я заслепяваха. Спъна се в изпречил се на пътя й дънер, или поне тя си помисли така, после едва не припадна от ужас, усещайки как „дънерът“, който всъщност се оказа огромен фоморийски великан, пристъпва напред.

Ако в гърдите й бе останал поне малко въздух, Пони сигурно щеше да изпищи и това щеше да бъде краят й — смазана до смърт от крака на великана.

За щастие, вниманието на звяра бе насочено към селото и той така и не я забеляза. Няколко широки крачки и чудовището вече беше далеч от Пони, която междувременно се бе изправила и след като си приготви два-три едри камъка, които да използва наместо оръжие, отново хукна напред. Гледаше да се движи успоредно (но със сигурност не твърде близо) до великана. Веднъж достигнала бойното поле и видяла ожесточената битка, която опустошаваше родното й място, тя вече не беше малко момиченце. Дошъл бе моментът да мисли трезво, зряло и бързо, да си припомни всичко, което бе научила през живота си. Навсякъде бе пълно с гоблини, освен това имаше още поне двама великани — близо петметрови създания, които вероятно тежаха най-малко по половин тон. Близките й бяха обречени! Онази част от нея, която вече не беше дете, онази част, която й нашепваше, че времето, когато ръката на майка й и нежният й глас можеха да пропъдят и най-страшните кошмари, си е отишло безвъзвратно, същата тази част сега разбираше, че с Дъндалис е свършено.

— План Б — прошепна си тя и звукът на думите й възвърна частица от самообладанието.

Правилата на оцеляването, които всички деца от граничните поселища научаваха от съвсем малки, гласяха, че в случай на бедствие най-важно бе да се защити селото. Ако това се окажеше невъзможно, трябваше се спасят колкото се може повече хора. План Б.

Пони си запроправя път между къщите, използвайки прикритието на сенките, които те хвърляха. Надзърна зад ъгъла на поредната колиба и се закова на място.

На главната улица на Дъндалис, досами къщата, иззад която тя надничаше, кипеше ожесточена битка. Първият, когото момичето видя, бе Олван Уиндон. Гордо изправен насред лютата сеч, той издаваше заповед след заповед, опитвайки се да организира двадесетината мъже и жени около себе си, за да успеят да отвърнат на вражеските атаки, които ги връхлитаха от всички страни. Първият порив на Пони бе да се втурне към обградените си съселяни и да се включи в битката. Бързо отхвърли тази мисъл, тъй като добре разбираше, че да си пробие път през обръча от гоблини е невъзможно. Въпреки това остана на мястото си още малко, достатъчно, за да види как железният пестник на Олван се стоварва върху най-близкия гоблин и го поваля на земята със строшен череп. Изпълнена с мрачно задоволство, тя размаха победоносно юмрук, после обаче затаи дъх, видяла недалеч от Олван друг мъж да отбива копията на обградилите го гоблини.