Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 18

За него тя щеше да бъде преди всичко нежелано губене на време. Единственото, което чувствителният, благороден младеж искаше, бе да служи на своя Бог, дарявайки мир, изцеление и утеха. В очите на Авелин Десбрис нищо на този свят, та дори и най-несметното драконово имане, или пък властта на най-могъщия крал, не можеше да се сравнява с удовлетворението, което един живот, посветен на тези идеали, можеше да му даде.

И ето че сега, когато се намираше зад стените на Сейнт Мер’Абел, най-сетне имаше възможност да го постигне. Това бе неговият шанс.

Или поне така вярваше.

Глава 3

Целувката

Животът в Дъндалис бързо потече постарому. Дните след завръщането на ловците постепенно прераснаха в седмица, после в две и мисълта за убития гоблин полека-лека бе изместена от далеч по-належащите тревоги покрай настъпващата зима. Тя нямаше да се забави дълго, а имаше още толкова много за вършене — да се прибере последната реколта, да се изсуши и опуши месо, да се закърпят прокъсаните тук-таме колиби, да се почистят огнищата. С всеки изминал ден опасността от гоблиново нападение изглеждаше все по-нереална; с всеки изминал ден все по-малко от възрастните обикаляха селцето, за да се уверят, че наоколо не се навъртат врагове.

И именно в това Елбраян и приятелите му (някои от които едва бяха навършили шест години) виждаха своя шанс. В началото призракът на гоблиновата заплаха държеше родителите им нащрек, ала малко по малко бдителността отстъпи място на тъпа тревога някъде в дълбините на подсъзнанието им. У децата обаче, с тяхното живо въображение и ненаситна жажда за приключения (все още неусмирена от болката на истинска загуба), представата за гоблиново нападение предизвикваше единствено приятна възбуда — ето това беше време, когато героят у всеки от тях можеше да се прояви! Елбраян и другарите му предложиха да патрулират около селото още в деня, в който ловците се завърнаха. Всяка сутрин те отиваха при старейшините на Дъндалис и всяка сутрин срещаха недвусмислен, макар и любезен отказ и получаваха някоя доста по-скучна задача. Дори Елбраян, който съвсем скоро щеше да остави детството зад гърба си, за да бъде приет в света на възрастните, прекара почти цяла седмица в чистене на мръсни комини.

Ала въпреки това той не само не губеше надежда, ами успяваше да поддържа подобно настроение и у приятелите си. Възрастните вече започваха да се уморяват от постоянното патрулиране, като в същото време все повече се убеждаваха, че инцидентът с гоблините е бил просто злощастна случайност — прогонените от тях създания надали биха имали смелостта да припарят до мястото на битката, камо ли пък да проследят човеците чак до селото им, на повече от тридесет мили оттам.

И ето че когато две спокойни седмици отминаха без следа от навъртащи се наоколо врагове (с изключение на един-два празни слуха за забелязани недалеч от селото гоблини, които обаче дори и най-предпазливите жители на Дъндалис отхвърлиха като неверни), Елбраян със задоволство установи, че съпротивата в гласа на баща му бе станала значително по-слаба. Затова, когато една сутрин, вместо да поклати неодобрително глава, Олван начерта в прахта груба скица на околните земи и му посочи къде да застане с другарите си, Елбраян ни най-малко не се учуди.