Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 17

Статуята до джуджето пък, с чифт почти прозрачни крила на гърба, не можеше да изобразява нищо друго, освен елф, един от загадъчните Туел’алфари. Крайниците му бяха дълги и стройни, а ризницата — изтъкана от тънки, вплетени една в друга сребърни халки. Авелин усети, че го обзема желание да пристъпи напред и да разгледа отблизо суровото лице и изкусно изкованите доспехи. Тази мисъл, както и наказанието, което неминуемо би последвало една такава постъпка, бързо го върнаха към действителността. Колко ли време бе прекарал така, забравил напълно къде се намира? Изчервен от неудобство, младежът сведе очи към земята, хвърляйки кос поглед към останалите послушници. Онова, което видя, го успокои — другарите му също бяха напълно запленени от заобикалящото ги великолепие, а абат Маркварт и монасите очевидно нямаха нищо против.

Ами да, внезапно осъзна Авелин, навярно именно това се очакваше от новопосветените — да бъдат смаяни и поразени. С тази мисъл, той отново се огледа наоколо, спокойно и открито. Като че ли започваше да разбира истинската същност на манастира. Орденът на Сейнт Мер’Абел се славеше не само с благочестиви и смирени монаси, но и с опитните си войни. През осемте години, които бе прекарал, готвейки се да постъпи в манастира, Авелин почти не бе изучавал бойни изкуства, ала предполагаше, че тази част от обучението му тепърва предстои.