Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 8

Дайнин се ухили още по-широко при мисълта как собствения му дом се налагаше с всеки изминал ден, благодарение на изкусното водачество на матрона Малис. Домът До’Урден разполагаше с истинска сила — трите му сестри бързо се издигаха до статуса на върховни жрици, брат му бе станал магьосник, а чичо му Закнафейн — най-ловкият повелител на меча в цял Мензоберанзан — усърдно обучаваше тристате война, с които разполагаха. И за разлика от Джинафий, матрона Малис се радваше на пълното благоразположение на Лот.

— Даермон Н’а’шезбаернон — Дайнин прошепна древното и официално название на дома До’Урден. — Деветият дом на Мензоберанзан!

Хареса му как звучи.

* * *

В центъра на западната част на града, зад блестящата в сребърно тераса и наподобяващия арка вход на височина двадесет стъпки в стената, се бяха събрали най-важните членове на дома До’Урден, за да обсъдят последните си планове. На издигната платформа в дъното на залата за аудиенции седеше достопочтената матрона Малис, с корем, закръглен в последния етап на нейната бременност. Около нея, заели полагащите им се места, стояха трите й дъщери — Мая, Виерна и най-възрастната — Бриса, която наскоро бе обявена за върховна жрица на Лот. Мая и Виерна бяха копие на майка си на младини, слабички и дребни, което бе доста подвеждащо — все пак те притежаваха огромна сила. Бриса обаче не приличаше на никой от семейството. Тя бе доста едра за мрачен елф, със закръглени рамене и бедра. Тези, които познаваха Бриса лесно можеха да кажат, че размерите й са просто отражение на нейния характер — гневът и жестокостта на новата върховна жрица на дома До’Урден не можеха да се поберат в крехко и дребно тяло.

— Дайнин скоро трябва да се върне — отбеляза Ризен, настоящият патрон на семейството — и да ни съобщи дали моментът за нападение е подходящ.

— Ще тръгнем преди светлината на Нарбондел да е обявила настъпването на утрото — троснато му отвърна Бриса с тънкия си, но остър като бръснач глас.

Тя се обърна с лукава усмивка към майка си — търсеше одобрение за това, че бе поставила мъжа на мястото му.

— Тази нощ ще родя — обясни Малис на неспокойния си съпруг. — Ще нападнем без значение какви новини ни носи Дайнин.

— Ще бъде момче — разочаровано изохка Бриса, — третият син на дома До’Урден.

— Ще бъде принесено в жертва на Лот — добави Закнафейн — предишният патрон на дома, който сега заемаше знатен пост — Повелител на меча.

Изглежда мисълта за жертвоприношението допадаше на изкусния боец, както и на застаналия до него Налфейн — най-големият син в семейството, който не се нуждаеше от друга конкуренция освен тази на Дайнин в рамките на дома.

— Според обичая — засия Бриса и очите й проблеснаха в червена светлина. — За да спомогне за победата ни!

Ризен се размърда притеснено.

— Матрона Малис — осмели се да каже той, — знаете усложненията, които могат да настъпят при раждането. Болката няма ли да промени намеренията ви…

— Как смееш да се съмняваш в матроната-майка? — извика Бриса и посегна към дръжката на камшика във форма на змийска глава, удобно пристегнат и навит около колана й.