Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 10

Когато се почувства готов, Дайнин блъсна силно вратата, без да се поколебае избута двете ужасени пазителки и дръзко продължи напред, за да се срещне с майка си. И трите дъщери на семейството присвиха очи от злоба при вида на своя наперен и превзет брат. „Да влезе без разрешение!“ — знаеше, че си мислят той. Сякаш него щяха да принесат в жертва тази нощ!

Колкото и да му бе забавно да проверява докъде стигаха възможностите му на мъж с по-нисък статут, той не можеше да пренебрегне заплашителните погледи на Мая, Виерна и Бриса. Като жени те бяха по-едри и силни от Дайнин и бяха посветили целия си живот на това да се научат да използват злите духовни сили и оръжията на мрачните елфи. Дайнин наблюдаваше как омагьосаните придобивки на жриците — страховитите змийски камшици на коланите им, започнаха да се извиват, предчувстващи наказанието, което желаеха да изпълнят. Дръжките им бяха елмазени и съвсем обикновени, но самите камшици и многобройните им краища си бяха живи змии. Особено камшикът на Бриса — той бе едно зло, шестглаво чудовище, което се гърчеше, виеше и завързваше на възли около колана, на който принадлежеше. Бриса винаги бе най-бърза, когато удряше с камшика си.

Въпреки всичко, изглежда матрона Малис харесваше самодоволното държание на втория си син. Той знаеше много добре къде му е мястото и безстрашно изпълняваше всяка нейна команда, без да задава въпроси.

Дайнин почувства облекчение, когато видя хладнокръвното изражение на майка си, за разлика от горящите в бяло лица на сестрите му, които го правеха неспокоен.

— Всичко е подготвено — каза й той. — Членовете на ДеВир са се прикрили зад стените на оградата си, с изключение на Алтън, разбира се, който безразсъдно посещава часовете си в Сорсъри.

— Срещна ли се с Безликия? — попита матрона Малис.

— В Академията бе чисто тази нощ — отвърна й Дайнин. — Срещата ни мина без проблеми.

— И той прие предложението ни?

— С Алтън ДеВир ще се заемат подобаващо — изкиска се елфът.

После си припомни малката промяна, която бе направил в плана на майка си, удължавайки смъртта на Алтън, само за да задоволи собствения си глад за мъст. Дайнин си припомни и още нещо — върховните жрици на Лот притежаваха съкрушителната способност да четат мисли.

— Алтън ще умре тази нощ — добави мрачният елф, за да сложи край на съмненията, преди жените да са проучили мислите му.

— Отлично — изръмжа Бриса.

Дишането на Дайнин се успокои.

— Разкрийте се — нареди матрона Малис.

Четиримата мъже прекрачиха напред, за да коленичат пред матроната и нейните дъщери — Ризен пред Малис, Закнафейн пред Бриса, Налфейн пред Мая и Дайнин пред Виерна. Жриците запяха в един глас, внимателно поставиха ръка на челото на война пред тях и се сляха в едно с чувствата им.

— Знаете какво да сторите — каза матроната-майка в края на церемонията, а лицето й се изкриви от болка при поредната контракция. — Да се захващаме за работа.

* * *

След по-малко от час Закнафейн и Бриса стояха заедно на терасата пред главния вход на дома До’Урден. Под тях се суетяха второто и третото подразделение на семейната армия — това на Ризен и Налфейн. Слагаха си нагорещени кожени ивици и метални кръпки като камуфлаж срещу всяка елфическа форма на живот и най-вече срещу мрачните елфи и инфрачервеното им зрение. Частта на Дайнин, която се състоеше от стотина гоблина, отдавна бе потеглила и щеше да нападне първа.