Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 7

— Много скоро ще се научите да уважавате дома До’Урден! — изсъска мрачният елф, докато се обръщаше и насочи гущера си право към групичката на гоблините.

Страшилищата хукнаха да бягат и свиха по една уличка, цялата в развалини и осеяна с камъни.

Дайнин намери удовлетворение във вродените магически способности на своята раса. Той призова кълбо от мрак, непроницаемо за очите с инфрачервено или нормално зрение, и го запрати право на пътя на бегълците. Елфът предположи, че е било много неразумно от негова страна да привлича толкова внимание върху себе си, но миг по-късно, когато чу шума и отвратителните проклятия на страшилищата, които слепешком се препъваха в камъните, реши, че все пак рискът си бе заслужавал.

Гневът му се поуталожи и той тръгна отново, само че този път избра по-безопасен маршрут през топлинните сенки. Дайнин можеше да преминава свободно през огромната пещера, когато пожелае, но Малис даде на всеки член на дома До’Урден да разбере, че никой свързан с тази фамилия не биваше да бъде забелязван в близост до гъбите.

Думата на матрона Малис на две не ставаше, но в крайна сметка това бе само заповед. В Мензоберанзан едно правило беше по-важно от всички останали: „Не позволявай да те хванат.“

В южния край на горичката на гъбите необузданият елф намери това, което търсеше — групата на петте огромни стълба, простиращи се от пода до тавана на подземието, в които бе издълбана мрежа от помещения, свързани с мостове и парапети от метал и камък. Водоливници, светещи в червено, отличителния знак на този дом, гледаха нямо и свирепо от високите си постове, също като стражи. Това бе домът ДеВир, Четвъртият дом на Мензоберанзан.

Укрепление от високи гъби ограждаше мястото. Всяка пета бе „крещяща“ — жива гъба, използвана като охрана и наречена така заради пронизителния звук, който издаваше, ако покрай нея преминеше живо същество. Дайнин се държеше на разстояние — не искаше да предизвика писъка на някоя гъба, а и знаеше, че крепостта се пази от много по-смъртоносни бранители. Матрона Малис щеше да се погрижи за тях.

Въздухът в тази част на града замря, сякаш в очакване на предстоящото събитие.

В Мензоберанзан не бе тайна, че матрона Джина-фий от дома ДеВир бе отхвърлена от Лот — Кралицата на Паяците — божеството, което всички мрачни елфи почитаха и което даваше същинската сила на всеки дом. Подобни ситуации не се обсъждаха публично сред елфите, но тези, които знаеха, очакваха скоро накърненият дом ДеВир да бъде нападнат от някоя по-низша фамилия в йерархията на града.

Джинафий и семейството й бяха последните, които научиха за неблагоразположението на Кралицата на Паяците — такъв беше лукавият подход на Лот. Дайнин можеше да забележи само с един поглед на мястото пред дома ДеВир, че обреченото семейство не е намерило достатъчно време да укрепи защитата си. ДеВир разполагаха с приблизително четиристотин войни, предимно жени, но тези, които младия До’Урден можеше да види на пост по парапетите, изглеждаха неспокойни и несигурни.