Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 31

Малис и нейният ескорт се придвижваха право напред към една симетрична и кръгообразна секция на оградата, разположена между най-високите външни кули. Като се приближиха, вратите се навиха на спирала и се разкри широк отвор, достатъчен, за да премине цял керван.

Малис седеше през цялото време и се опитваше да не изглежда впечатлена от видяното.

Стотици любопитни войни наблюдаваха процесията, която се приближаваше към централната структура на дома Баенре — величествения купол на храма, блестящ в лилава светлина. Редовите войници се откъснаха от свитата и оставиха само четирите върховни жрици да ескортират матрона Малис в сградата.

След като минаха през големите врати на дома, гледката до самия параклис също й допадна. Централният олтар се открояваше най-силно, заедно с реда от пейки, който се извиваше спираловидно около него в няколко дузини окръжности и покриваше периметъра на голямата зала. Близо две хиляди елфа можеха да седнат там съвсем спокойно, без да се притискат. Навсякъде из параклиса имаше статуи и идоли, които искряха в мека черна светлина. Във въздуха, над олтара, се мержелееше огромен образ, излъчващ светлина — червено-черна илюзия, която бавно и постоянно променяше формата си от паяк в красива жена от мрачните елфи.

— Това е творба на Гомф, главния ми магьосник — обясни матрона Баенре от високото положение, което бе заела на олтара — досещаше се, че Малис, подобно на всеки друг посетил на Храма на Баенре, благоговееше пред гледката. — Дори магьосниците могат да намерят своето място тук.

— Да, стига да знаят къде им е мястото — отвърна Малис и слезе от спрелия диск.

— Съгласна съм. Мъжете понякога са толкова арогантни, особено магьосниците! Макар че напоследък ми се иска Гомф да беше по-често до мен. Знаеш, че го обявиха за пръв магьосник на Мензоберанзан й ту постоянно изпълнява задълженията си в Нарбондел, ту се занимава с други подобни неща.

Малис не каза нищо, само кимна. Разбира се, че знаеше, че синът на Баенре е архимагьосник на града. Всички знаеха. Всички знаеха, че и дъщеря й — Триел — заемаше доста влиятелен пост в Мензоберанзан — беше матрона-повелителка в Академията. Само матроните-майки в семействата заемаха по-високо положение от това. Малис не се съмняваше, че скоро ще чуе и за Триел.

Преди матроната на До’Урден да пристъпи към стъпалата, водещи към олтара, нейният нов ескорт изскочи от сенките. Малис не прикри неодобрението си, когато видя онова нещо — съществото наречено илитид — крадецът на мисли. Беше високо шест фута, а огромната му глава се извисяваше цял фут над Малис. Лицето му, цялото лъщящо и покрито със слуз, напомняше на октопод с млечнобели очи, без зеници. Матроната бързо се овладя. Крадците на мисли не бяха новост в Мензоберанзан, дори се твърдеше, че този се е сприятелил с матрона Баенре. Въпреки това от тези същества, по-интелигентни и по-зли дори от мрачните елфи, почти винаги можеха да те побият тръпки.