Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 30

— Изпълнявай дадената ти задача и да приключваме с това — обърна се тя към диска.

Зак почти се изкикоти като чу думите, които тя бе подбрала.

— Матрона Малис До’Урден, — проговори с магически глас дискът — матрона Баенре ви приветства. Измина много време от последната ви среща.

— Такива не е имало — жестикулира Малис на Зак, а на диска нареди:

— Тогава отведи ме в дома Баенре! Не искам да си губя времето в разговори с една омагьосана уста!

Очевидно матрона Баенре знаеше за припряността на Малис. Без да продума повече дискът напусна очертанията на двора.

Зак затвори портата след тях, после бързо сигнализира на войниците си да се размърдат. Върховната жрица не искаше компания, но шпионите на До’Урден трябваше да проследят всяко движение на диска до самите порти на големия двор на дома Баенре.

* * *

Малис беше права за придружителите. В момента, в който дискът се плъзна над пътеката, отвеждаща от двора на До’Урден, двайсет воина от дома Баенре — всичките жени — излязоха от укритията си и се разположиха от двете страни на пътя. Те образуваха защитен диамант около гостуващата им матрона. Пазителката във всеки ъгъл на фигурата беше облечена в черна роба, на гърба на която имаше извезан голям лилаво-червен паяк. Такива облекла носеха само върховните жрици.

— Това са дъщерите на Баенре — помисли Малис — само дъщерите на благородник можеха да се сдобият с такава титла.

Колко внимателно се бе погрижила първата матрона за безопасността на Малис по време на пътуването.

Роби и мрачни елфи от простолюдието се препъваха едни в други в неистови усилия да се отдръпнат от пътя на свитата, преминала през криволичещите улички и стигнала до горичката на гъбите. Войните на дома Баенре единствени носеха на показ герба на своята фамилия и всеки внимаваше да не предизвика гнева на първата матрона.

Малис не можеше да повярва на очите си и само се надяваше някой ден преди да умре да узнае какво е да разполагаш с такава власт.

Няколко минути по-късно тя отново ококори очи — бяха наближили първия дом. Той се състоеше от двайсет високи величествени сталагмита, всичките свързани посредством парапети и мостове, извити изящно във формата на арка. Хиляди скулптури искряха във вълшебни и магически светлини. Стотици пазители във величествени униформи маршируваха в идеален строй наоколо.

Още по-удивителни дори бяха по-малките структури — трийсетте сталактита на дома Баенре. Те висяха от тавана на подземието, а началото им не се виждаше, забулено високо в мрака. Някои от тях се бяха докоснали и свързали със сталагмитените възвишения, докато други се спускаха свободно като насочени копия. Спираловидни тераси се извиваха по дължината на всеки един от тях, сияеха в неизчерпаема магия и се открояваха с композицията си.

Оградата, която свързваше основите на външните сталагмити и ограждаше целия двор, също притежаваше магическа сила. Представляваше огромна сребърна на цвят паяжина, открояваща се на фона на синьото, в което беше оцветена външната част на двора, отвъд оградата. Някои казваха, че е подарена от самата Лот — здравите като желязо нишки бяха тънки колкото ръка на мрачен елф. А всичко, което се докоснеше до оградата на Баенре, дори и най-острото елфическо оръжие, здраво залепваше за нея и оставаше така, докато матроната-майка не й наредеше да го освободи.