Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 32

— Наричай го Метил. Истинското му име не е по силите на моето произношение. Метил е наш приятел — поясни първата матрона.

Преди Малис да бе успяла да й отговори, тя добави:

— Разбира се Метил ми дава едно преимущество в нашите разговори, а ти не си свикнала с присъствието на Илитидите.

Матрона До’Урден зяпна в недоумение, а нейната събеседничка освободи съществото.

— Прочете ми мислите — запротестира Малис.

Малцина можеха да се вмъкнат тайно в ума на една върховна жрица през менталните прегради и да прочетат мислите й, а дори и да го стореха, това щеше да е престъпление от висока степен в обществото на мрачните елфи.

— Не съм! — защити се веднага Баенре. — Извинете ме, матрона Малис. Метил долавя мисли дори и на върховни жрици с такава лекота, с каквато ние чуваме думите. Той общува чрез телепатия. Да си призная, дори не бях осъзнала, че не сте казали това, което мислите.

Малис изчака съществото да напусне залата, после се изкачи по стъпалата до олтара. Въпреки усилията си да се сдържа, тя постоянно хвърляше погледи към променящия се образ на паяк и жена.

— Какво е положението в дом До’Урден? — попита Баенре с престорена учтивост.

— Доста добро — отвърна Малис, която намираше изучаването на своята събеседничка по-интересно от самия разговор. Двете бяха сами на върха на олтара, но без съмнение в сенките на голямата зала се криеха поне дузина или повече жрици, които внимателно ги следяха.

Малис правеше всичко възможно, за да скрие презрението си към първата матрона. Матрона До’Урден бе стара — на почти петстотин години, но Баенре беше направо древна. Очите й бяха свидетели на цяло едно хилядолетие. Никой не можеше да си обясни как е станало това, защото мрачните елфи рядко живееха повече от седемстотин години, а осемстотин със сигурност никой не бе достигал. Възрастта на елфите рядко им личеше — Малис беше толкова красива и жизнена, колкото изглеждаше и на стотния си рожден ден, но за разлика от нея Баенре беше повехнала и слаба. Бръчките около устните й наподобяваха паяжина, а очите й почти се затваряха под тежките клепачи. Матрона Баенре трябваше вече да е на онзи свят, забеляза Малис, но уви, беше жива. И макар да изглеждаше на прага на смъртта, тя беше бременна — очакваше се да роди само след няколко седмици. В това отношение тя също надхвърляше възможностите на мрачните елфи. Беше раждала двайсет пъти — два пъти повече от всяка жена в Мензоберанзан. Беше родила петнайсет момичета и всичките бяха станали върховни жрици! Десет от децата на Баенре бяха по-възрастни от Малис!

— От колко мрачни елфа се състои войската под ваше командване? — първата матрона се наведе леко напред, за да покаже, че е заинтересована.

— Триста на брой.

— Така ли? — замисли се чезнещата старица и притисна пръст до устните си. — Чувала съм, че били триста и петдесет.