Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 29

— Носи герба на дома Баенре — съобщи им Повелителят на меча, след като се бе приближил към нещото.

Той и Мая разтвориха огромните порти и дискът се плъзна навътре, без да ги напада.

— Баенре — прошепна през рамо Бриса надолу към коридора на къщата, там, където чакаха матроната и Ризен.

— Изглежда, е покана за разговор, Майко — нервно вметна Дайнин.

Малис се отправи към балкона и съпругът й покорно я последва.

— Дали знаят за нападението? — попита Бриса на езика на жестовете.

Всеки член на дома До’Урден, благородник или: не, си задаваше този неприятен въпрос. Домът ДеВир: бе унищожен само преди няколко дни и появата на вестителите на първата матрона едва ли беше чисто съвпадение.

— Всички знаят — на висок глас отвърна Малис — тя не смяташе тишината за необходима предпазна мярка, докато се намираше в границите на собствения си дом. — Дали доказателствата срещу нас обаче са толкова очевидни, че управляващият съвет да реши да предприеме някакви действия? — матроната изгледа Бриса изпитателно, а тъмните й очи сменяха цвета си от червен в инфрачервения спектър, до тъмнозелено в спектъра на слънчевата светлина. — Това е въпросът, който трябва да си задаваме.

Малис стъпи на балкона, но Бриса сграбчи отзад черната й мантия, за да я спре.

— Нямаш намерение да тръгнеш с пратениците на Баенре, нали? — попита тя.

В погледа на матрона До’Урден се четеше още по-голямо учудване.

— Разбира се, че ще тръгна. Матрона Баенре няма да ме призовава официално, ако иска да ми навреди. Дори тя не е толкова могъща, че да не се съобразява с принципите на града.

— Сигурна ли си, че ще си в безопасност? — с искрена загриженост попита Ризен.

Ако Малис загинеше, Бриса щеше да поеме управлението на дома, а той се съмняваше, че тя ще иска наоколо й да се мотаят мъже. Дори и злата жрица да желаеше мъж, Ризен не искаше той да е нейният избраник. Не й беше баща, а и беше по-млад от нея. В крайна сметка, сегашният патрон на дома залагаше почти всичко на здравето на матрона Малис.

— Загрижеността ти ме трогна — отвърна му тя, наясно с истинските опасения на своя съпруг. После се отскубна от хватката на дъщеря си, пристъпи напред през перилата и, докато бавно се спускаше надолу, оправи мантията си. Бриса пренебрежително поклати глава и побутна Ризен да я последва в къщата. Тя не смяташе, че е разумно толкова голяма част от семейството да стои на открито в присъствието на неприятели.

— Искаш ли да те придружа? — попита Зак, когато Малис се настани върху диска.

— Убедена съм, че ще си намеря придружител в момента, в който напусна границите на нашия дом. Матрона Баенре няма да рискува да ме изложи на опасност, докато се намирам под нейна закрила.

— Съгласен съм, но не искаш ли да отидеш с някого от дома До’Урден?

— Ако искаха това щяха да изпратят два диска, не един — приключи разговора Малис. Цялата тази загриженост на елфите около нея беше започнала да я задушава. Все пак тя беше матроната-майка — най-силната, най-възрастната и най-мъдрата. Не обичаше другите да я съветват какво да прави.