Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 19

* * *

Закнафейн премина през централния стълб на дома ДеВир с наметало в ръка, а мечът и камшикът му бяха втъкнати удобно в неговия колан. Наоколо се чуваха битки, които бързо заглъхваха. Домът До’Урден бе извоювал победата си, десетият дом бе превзел четвъртия и единственото нещо, което оставаше, бе да се премахнат очевидците и да се унищожи всичко, което свидетелства за станалото. Една групичка от по-низши жрици се придвижваше напред, за да се погрижи за ранените войници на До’Урден и да съживи умрелите, за да могат телата им да напуснат местопрестъплението. Тези тела, които не можеха да бъдат изцелени, щяха да бъдат възкресени в дома До’Урден и върнати на служба.

Жриците обикаляха от стая в стая, а редиците от зомбита зад тях се множаха. Закнафейн изтръпна от отвращение и извърна поглед от тях.

Колкото и противна да беше тази маса, дори тя не можеше да се сравни със следващата група. Две жрици водеха армия от войници по коридорите на дома и търсеха посредством детекция скривалищата на оцелелите членове на ДеВир. Една от тях спря на няколко крачки от Закнафейн. Очите й бяха обърнати навътре, сякаш усещаше вълните на собствената си магия. Жрицата държеше пръстите си изпънати напред и така изследваше малък периметър, сякаш със смразяваща кръвта пръчка за откриване на вода, търсеща елфическа плът.

— Там! — заяви тя и посочи към един участък в основата на стената.

Войниците се втурнаха към него като глутница прегладнели вълци и разбиха тайната врата. Вътре, в малка кабинка, се бяха сгушили децата на ДеВир. Те бяха от знатно потекло, не бяха от простолюдието, и съответно не можеха да ги изведат от дома живи.

Закнафейн ускори крачка, за да не става свидетел на това събитие, но съвсем ясно чу писъците на безпомощните деца, разкъсани от ненаситните войници. Повелителят на меча вече тичаше по коридора. Спусна се към един завой и едва не налетя на Дайнин и Ризен.

— Налфейн е мъртъв — безчувствено отбеляза Ризен.

Зак погледна подозрително към по-младия син на До’Урден.

— Убих войникът на ДеВир, извършил престъплението — увери го Дайнин без дори да скрие самодоволната си усмивка.

Закнафейн бе на този свят от близо четири столетия и не беше безразличен към начина, по който действаха амбициозните представители на неговата раса. Принцовете-братя се бяха придвижвали отзад, а между тях и врага имаше цяла армия войни на До’Урден. Дори и да бяха срещнали мрачен елф от вражеския дом, повечето такива оцелели войници на ДеВир се бяха присъединили към войските им. Зак се съмняваше, че някой от двамата братя изобщо бе станал свидетел на военните действия срещу ДеВир.

— Сред войниците е разпространена информацията за клането в параклиса на ДеВир — каза Ризен на Повелителя на меча. — Ти се справи, както винаги отлично, както и очаквахме.

Зак му хвърли презрителен поглед и продължи по пътя си надолу през главните порти на дома и навън, отвъд магическата тъмнина и тишина, в мрачната зора на Мензоберанзан. Ризен бе просто настоящият съпруг на матрона Малис в дългия й списък от партньори и нищо повече. Когато тя приключеше с него, щеше или да го понижи в чин до редови войник, лишавайки го от името До’Урден и всички привилегии, които му носеше то, или щеше просто да се отърве от него. Зак не му дължеше уважението си.