Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 18

— Пази се! — изведнъж извика Дайнин.

Разширените му в престорен ужас очи бяха вперени в пространството зад неговия брат.

Налфейн реагира на мига, извърна се рязко, за да се изправи лице в лице с грозящата го опасност, без да осъзнава, че тя не идва оттам. В момента, в който Налфейн прозря измамата, мечът на Дайнин се заби дълбоко в гърба му. Вторият син на До’Урден положи глава на рамото на своя брат, опря буза до неговата и се загледа в червеното пламъче на живота, угасващо в очите на Налфейн.

— Бързи сме… и не привлякохме внимание — повтори думите му с насмешка.

Безжизненото тяло падна в краката му.

— Сега Дайнин е първият син на дома До’Урден, а с Налфейн е свършено.

* * *

— Дризт — промълви матрона Малис. — Името на детето е Дризт.

Бриса затегна хватката си около ножа и ритуалът започна.

— Кралице на паяците, приеми това дете — започна тя и се приготви да забие камата. — Принасяме ти в жертва Дризт До’Урден — от благодарност за славната ни поб…

— Спри! — извика Мая от ъгъла на стаята.

Връзката й с нейния брат бе рязко прекъсната и това можеше да означава само едно:

— Налфейн е мъртъв — обяви тя. — Бебето вече не е третият син на дома.

Виерна изгледа сестра си в недоумение. В същия момент, в който Мая бе почувствала смъртта на своя брат, Виерна, свързана с Дайнин, бе усетила силно Емоционално вълнение. Възбуда? Тя вдигна и допря деликатния си пръст до стиснатите си устни — чудеше се дали Дайнин е извършил успешно убийството.

Бриса все още желаеше да принесе бебето в жертва и държеше паякът-кама над гърдите на малкото.

— Обещахме третия син на Кралицата на Паяците — предупреди ги Мая. — Вече е сторено.

— Но не в жертвоприношение — спореше Бриса.

Виерна нерешително сви рамене.

— Ако Лот е приела Налфейн, значи обещанието е изпълнено. Кралицата на Паяците може да се разгневи, ако й принесем още един син.

— Но ако не й дадем Дризт може да стане и по-лошо! — продължаваше да настоява най-голямата сестра.

— Тогава довърши започнатото — каза Мая.

Бриса отново вдигна камата и възобнови ритуала.

— Задръж ръката си! — заповяда матрона Малис като се изправи, подпирайки се на стола. — Лот е задоволена. Спечелихме победата. А сега, приветствайте своя брат, най-новият член на дома До’Урден.

— Някакъв си мъж — изкоментира с отвращение Бриса и сб отдръпна от идола и бебето.

— Следващия път ще се справим по-добре — изкиска се Малис, макар да се съмняваше, че ще има следващ път. Наближаваше краят на петото й столетие, а мрачните елфи, дори и младите, не бяха особено плодовити. Бриса се бе родила, когато матроната бе едва на сто години. През следващите четири века, Малис се бе сдобила само с пет деца. Дори Дризт се бе появил на бял свят доста неочаквано и майката вече не се надяваше, че ще може отново да зачене.

— Стига съм се чудила — прошепна на себе си Малис. — Толкова вода има да изтече…

Тя отново се отпусна в стола си и потъна в неспокоен, макар и ужасяващо приятен сън — сънят на величието.