Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 17

* * *

Изтласкана от тържествуването на матрона Малис, магията влетя като мълния в параклиса на дома ДеВир, раздроби на парчета идола на Лот, направен от скъпоценен камък, разби двойните врати на купчина смачкан метал и хвърли матрона Джинафий и нейните подчинени на пода.

Зак поклати глава в недоумение, когато вратите прелетяха край него.

— Добър удар, Малис — подсмихна се той, завъртя се на прага и влезе в параклиса.

Той използва инфрачервеното си зрение, за да проучи набързо помещението и да преброи в тъмнината на стаята седемте оцелели, които се мъчеха да се изправят на крака и чиито мантии бяха разкъсани. Закнафейн отново поклати глава, удивлявайки се на опустошителната сила на Малис, и покри лицето си с качулката на своето наметало.

Един удар на камшика му бе достатъчен и мрачният елф разби малката керамична сфера в краката си. Тя се строши и от нея изпадна малко топче, омагьосано от Бриса, за да бъде използвано в подобни ситуации — малко топче, което блестеше с яркостта на слънчева светлина.

Сиянието му можеше да заслепи всеки с очи, привикнали към мрака и пригодени да различават топлинните излъчвания. Жриците виеха от болка — това само помагаше на Зак, докато претърсваше стаята. Елфът се усмихваше широко всеки път, когато меча му пронизваше плътта на друг мрачен елф.

Отсреща се чу заклинание и той вече знаеше, че някоя от жриците на ДеВир е възвърнала силата си достатъчно, за да бъде опасна. Повелителят на меча можеше да се прицели и без да използва зрението си — с един удар на камшика той изтръгна езика от устата на матрона Джинафий.

* * *

Бриса положи новороденото на гърба на паяка-идол, издигна над него обредната кама и я задържа там, за да се наслади на зловещата й изработка. Дръжката й бе във формата на осмокрак паяк, покрит с извити шипове — остриета, наподобяващи козина. Жрицата вдигна камата над гърдите на бебето.

— Назовете детето — призова майка си Бриса. — Кралицата на Паяците няма да признае жертвоприношението, ако на детето не бъде дадено име!

Матроната-майка отпусна глава в опит да проумее думите на дъщеря си. Малис бе вложила всичките си сили в раждането и магията и сега беше почти изтощена.

— Назови детето! — изкомандва Бриса, нетърпелива да задоволи глада на своята богиня.

* * *

— Краят наближава — каза Дайнин на своя брат, когато се срещнаха в долната зала, в една от по-ниските колони на дома ДеВир. — Ризен превзе сградата до самия връх, а предполагам и Закнафейн е изпълнил зловещата си задача.

— Множество войници на ДеВир се присъединиха към нас — заяви Налфейн.

— Усетили са, че битката е към своя край — изсмя се Дайнин. — За тях няма значение кой ще е дома, на когото служат. Според разбиранията на простолюдието няма дом, който да си заслужава да умреш за него. Задачата ни скоро ще е изпълнена.

— Бързи сме и не привлякохме внимание — добави Налфейн. — Домът До’Урден вече е деветият дом на Мензоберанзан, а с ДеВир е свършено.