Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 148

Атаката бе развалила магията му за невидимост и Масой се появи, задавяйки се в злобен смях. Земният дух лежеше на земята, превърнат в натрошена, скална маса, но скоро се сля с камъка и изчезна.

— Мъртъв ли си? — обърна се магьосникът към Дризт, а гласът му кънтеше в спокойствието на неговата глухота.

Мрачният войн не можеше да отговори; той дори не знаеше отговора.

— Ама че лесно беше — чу го да казва.

Дризт подозираше, че Масой говори за него, а не за земния дух. Изведнъж той усети изтръпналите си пръсти и кости, гръдният му кош се повдигна и въздухът нахлу в дробовете му. Мрачният елф се задъха бързо и тежко, после тялото му се поуспокои и той разбра, че ще оцелее.

Масой се огледа наоколо, за да провери дали някой не се е върнал и не ги е видял. Нямаше никой.

— Добре — измърмори той, докато наблюдаваше как Дризт се връща в съзнание.

Магьосникът искрено се радваше, че смъртта за този До’Урден не е била съвсем безболезнена; после се сети за едно заклинание, което щеше да я направи още по-забавна.

Точно в този момент, една ръка — огромна каменна ръка — се протегна от пода, сграбчи Масой за крака и започна да го дърпа към земята.

Лицето на младия Хюнет се изкриви в безмълвен писък.

Врагът на Дризт сега спасяваше живота му. Мрачният войн вдигна един от ятаганите си и го заби в ръката на земния дух. Острието потъна дълбоко в нея. Чудовището, чиято глава бе започнала да се появява между Масой и Дризт, изрева от ярост и болка и задърпа безпомощния магьосник още по-надълбоко в земята.

Вторият син на До’Урден хвана с две ръце дръжката на ятагана си, замахна с всичка сила и разсече на две главата на съществото. Този път отломките му не се завърнаха в Земното измерение; този път духът беше унищожен.

— Измъкни ме оттук! — заповяда Масой.

Дризт го погледна и не можа да повярва, че магьосникът е още жив — беше затънал до кръста в каменния под.

— Как? — учуди се Дризт. — Ти… — той не можеше да намери думи, за да опише изненадата си.

— Просто ме измъкни! — изкрещя Хюнет.

Дризт се залута наоколо, без да знае откъде да започне.

— Духовете на четирите природни сили могат да прекосяват различните измерения — започна да обяснява Масой. Той знаеше, че първо трябва да успокои младия войн, ако иска да го извади от камъка. Разговорът можеше и да се проточи, ако се наложеше да разсейва подозренията на Дризт, че мълнията е била предназначена за него.

— Земята, през която преминава един земен дух, се превръща в портал от Земното измерение към нашия свят — Материалния. Камъкът ме заобиколи, когато чудовището ме дръпна надолу, но така е много неудобно — магьосникът затрепери от болка, когато скалата започна да се стяга около глезена му. — Побързай, порталът се затваря!

— Но това значи, че Гуенивар е… — замисли се Дризт.

Той извади статуетката от предния джоб на Масой и бързо я разгледа — трябваше да провери дали гладката й повърхност не е пукната някъде.

— Върни ми я! — притеснен и ядосан настоя Хюнет.

Дризт му подаде фигурката с неохота. Масой също я огледа набързо и я върна в джоба си.