Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 149

— Гуенивар добре ли е? — беше длъжен да попита младият мрачен войн.

— Това не те засяга — озъби се магьосникът, който също се тревожеше за пантерата, но в този момент тя беше най-малкият му проблем. — Порталът се затваря — повтори той. — Бързо, доведи жриците!

Дризт не беше помръднал, когато част от стената зад него се отдръпна. Белвар Дисенгалп стовари коравия си юмрук право в тила на младия До’Урден.

23

С един точен удар

Когато Дайнин, водачът на патрула, се върна в пещерата, Масой му съобщи:

— Гномовете го отвлякоха — магьосникът вдигна високо ръцете си. Върховната жрица и нейните помощнички трябваше добре да видят затрудненото положение, в което се намираше той.

— Къде? — попита Дайнин. — Защо са те оставили жив?

Масой вдигна рамене.

— През един таен проход — обясни той. — Някъде в стената зад теб. Предполагам, че щяха да вземат и мен, ако… — Масой погледна към пода, притиснал го в своя капан. — Гномовете щяха да ме убият, но вие пристигнахте.

— Имаш късмет, магьоснико — каза му върховната жрица. — Днес запомних едно заклинание, което ще те освободи от хватката на камъка.

Тя прошепна някакви наставления на помощничките си. Те извадиха мехове с вода и торбички, пълни с глина и започнаха да очертават земята на десет фута около Масой във формата на квадрат. Върховната жрица се приближи до стената и се подготви за молитвата.

— Някои са успели да избягат — каза й Дайнин.

Жрицата го разбра. Тя тихо прошепна едно заклинание за откриване и проучи стената.

— Ето оттам — промълви тя.

Дайнин и още един мрачен елф се затичаха към мястото и не след дълго откриха едва забележимите очертания на тайната врата.

Когато върховната жрица започна заклинанието, една от нейните жрици-помощнички хвърли края на едно въже към Масой.

— Дръж — подразни го тя. — И не дишай!

— Чакайте… — започна магьосникът, но земята около него се превърна в кал и той потъна надолу.

Жриците се запревиваха от смях, но го извадиха на момента.

— Хубаво заклинание — отбеляза Масой, докато плюеше калта.

— И то си има предназначение — отвърна върховната жрица. — Особено, когато се бием срещу свиърфнеблите и техните трикове с камъка. Научих го, за да се предпазим от земни духове — тя разгледа каменните отломки в краката си и видя едно око и нос, несъмнено от същото същество. — Е, май сте нямали нужда от истинското предназначение на заклинанието ми.

— Аз го унищожих — излъга Масой.

— Наистина ли? — попита с недоверие върховната жрица.

Тя бе отгатнала по разреза върху камъка, че земният дух е загинал от ятагана на войн. Но разговорът приключи, когато звукът от плъзгаща се скала, накара всички да се обърнат към стената.

— Лабиринт — изпъшка помощникът на Дайнин, след като бе надзърнал в тунела. — Как ще ги открием?

Водачът До’Урден помисли малко, после му хрумна нещо и се обърна към Масой.

— Отвлекли са брат ми — каза той. — Къде е котката?

— Наоколо — започна да увърта магьосникът. Беше се досетил какъв е планът на Дайнин, а не искаше Дризт да бъде спасен.