Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 137

— Домът До’Урден е направил грешка — злобно заяви тя. — Вече не се ползват с благоразположението на Кралицата на Паяците.

— Как така? — попита Масой.

Той знаеше, че Дайнин и Дризт са се завърнали от успешна мисия. Целият град възхваляваше това нападение.

— Не знам подробности — отвърна малко по-спокойно матрона СиНафей. — Може би един от синовете на До’Урден е направил нещо и е разгневил Лот. Това ми го каза една от прислужниците на Кралицата. Трябва да е вярно!

— Матрона Малис ще се погрижи бързо да оправи това положение — каза Масой. — С колко време разполагаме?

— Недоволството на Лот няма да бъде разгласявано. Малис няма да узнае. Поне не скоро. Кралицата знае всичко, дори и това, че се готвим да нападнем дома До’Урден. И преди да го унищожим само някакво злощастно събитие може да подскаже на матроната в какво окаяно положение се намира!

— Трябва да действаме бързо — продължи матрона СиНафей. — Трябва да сме извършили първото покушение срещу До’Урден до десет цикъла на Нарбондел. Същинската битка ще започне малко след него, преди да са ни заподозрели в извършването на това убийство.

— Кой ще падне първи? — веднага попита Масой, надявайки се, че знае отговора.

Думите на майка му прозвучаха като музика за неговите уши.

— Дризт До’Урден — измърка тя. — Любимият син. Убий го.

Масой се облегна назад и постави ръцете си на тила, наслаждавайки се на заповедта.

— И да не ме посрамиш — предупреди го СиНафей.

— Няма — увери я той. — Дризт е опасен съперник, нищо че е още млад. Брат му, бившият учител от Мелей-Магтеър, никога не се отделя от него.

Със светещи очи, Масой погледна към матроната-майка и попита:

— Може ли да убия и Дайнин?

— Внимавай, сине — промълви тя. — Дризт До’Урден е твоята цел. Съсредоточи всичките си усилия в неговото убийство.

— Както наредите — отвърна Масой и се поклони.

СиНафей Хюнет харесваше своя син — той винаги се вслушваше в думите й, без да протестира. Тя излезе от стаята, убедена, че Масой ще изпълни заповедта й.

— Ако Дайнин До’Урден ти се изпречи на пътя — тя се обърна към него, за да го възнагради за послушанието му, — можеш да убиеш и него.

Масой изглеждаше сякаш нямаше нетърпение да изпълни втората си задача.

— И да не ме посрамиш! — повтори предупреждението си СиНафей.

Този път то прозвуча като чиста заплаха и попари малко от ентусиазма на Масой.

— Дризт До’Урден трябва да умре в рамките на десет дни!

Магьосникът се опита да отхвърли от съзнанието си всички разсейващи мисли за Дайнин и неговото убийство.

— Дризт трябва да умре — шепнеше си отново и отново, дълго след като майка му бе излязла от стаята.

Вече бе решил как иска да го направи. Надяваше се скоро да има възможност.

* * *

Докато Дризт се луташе по коридорите на Даермон Н’а’шезбаернон, ужасният спомен за покушението над светлите елфи от Повърхността не го оставяше на мира, не спираше да го преследва. Веднага след като матрона Малис го бе освободила, той излезе от стаята за аудиенции и в първия удобен момент се изплъзна от погледа на Дайнин. Вторият син на До’Урден желаеше само едно — да бъде сам.