Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 136

— Само едно — повтори Малис и едва смекчи изражението си.

— Можеха да са две — продължи първият син. — Шар Надал от дома Маевре го изпревари — отне му убийството на една жена, направо му я отмъкна.

— Тогава Лот ще възнагради дома Маевре — обади се Бриса.

— Не, няма — отвърна Дайнин. — Дризт наказа Шар Надал за постъпката му. Синът на дома Маевре не можа да отвърне на предизвикателството.

Този спомен се бе запечатал в съзнанието на Дризт. Копнееше този Шар Надал да се защити, да му даде повод да излее гнева си върху него. Това желание бе накарало втория син на До’Урден да се чувства виновен.

— Свършили сте добра работа, деца мои — зарадва се матроната — доволна, че двамата й синове са се представили подобаващо в нападението. — Кралицата на Паяците ще възнагради дома До’Урден. Ще ни помогне да надвием този дом, които желае нашето унищожение.

* * *

Закнафейн напусна залата за аудиенции със сведена глава, а пръстите му не спираха да се разхождат по дръжката на меча. Припомняше си онзи момент, когато бе измамил Дризт с експлозията от светлина, когато невинният младеж лежеше под него беззащитен и победен. Още тогава можеше да му спести тази противна участ. Можеше да се смили над него и да го убие на място — щеше да го освободи от неизбежната реалност на Мензоберанзан.

Повелителят на меча спря в дългия коридор и се обърна, за да наблюдава преддверието на големия параклис, откъдето излязоха двамата братя До’Урден. Дризт хвърли към Закнафейн бегъл, изпълнен с обвинение, поглед и нарочно сви по един от страничните коридори.

Изражението на младежа нарани старият му учител.

— Е, значи се стигна и до тук — тихо промълви той. — Най-младият войн на дома До’Урден, пропит с омразата на нашата раса, е започнал да ме презира за това, което съм.

Зак отново си припомни онзи съдбовен момент в тренировъчната зала, в който животът на Дризт висеше на косъм, зависеше от неговия меч. Наистина, ако тогава беше убил младия До’Урден, постъпката му щеше да е акт на милосърдие.

Но погледът на Дризт не спираше да пробожда сърцето на Закнафейн. Повелителят на меча вече не знаеше на кого е щяло да помогне това убийство — на него или на Дризт.

* * *

— Остави ни — нареди матрона СиНафей, когато влезе в малката стаичка, осветена от няколко свещи.

Алтън ги изгледа глупаво. Все пак, тази стая си беше лично негова! После бързо си припомни, че СиНафей Хюнет бе матроната-майка и абсолютна владетелка на този дом, поклони се тромаво няколко пъти, извини се за двоумението си и излезе от стаята.

Докато го чакаше да напусне помещението, Масой не изпускаше от очи своята майка. По разтревожения й глас бе разбрал, че посещението е важно. Дали не я бе ядосал с нещо? Или Алтън го е сторил? Когато СиНафей се обърна към своя син и устните й се разшириха в зла усмивка, той разбра, че тя всъщност не е притеснена или ядосана, а просто развълнувана.