Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 29

— Двадесет хиляди — едва чуто даде съгласието си К’иорл, — стига да успеем да накараме толкова голяма армия от непокорните малки плъхове да ни се подчинят.

С това срещата между двете матрони приключи. Щом К’иорл си тръгна, Дантраг пусна крайчеца на паяжинната нишка и се изкатери навън от малката стаичка.

Джарлаксъл го последва и също се изправи пред сапфирения трон. Там свали шапка и се поклони до земята, при което перото от диатрима, забодено в периферията й, докосна каменния под.

— Майсторско изпълнение — поздрави той матроната. — За мен бе истинско удоволствие, че имах възможност да го наблюдавам…

— Затваряй си устата — остро го прекъсна все още сърдитата матрона и се облегна назад.

Наемникът продължи да се усмихва, но замълча и зачака да чуе какво ще каже тя.

— К’иорл е опасна противничка — замислено проговори матроната. — Няма да поискам много от домашните й елфи, макар че загадъчните им мисловни умения биха ни помогнали да пречупим волята на упоритите джуджета. Единственото, което ще взема от нея, са коболди, а пък жалките изчадия и без това се плодят като зайци, така че това няма да бъде кой знае каква загуба.

— Ами след като победим? — осмели се да попита наемникът.

— Това ще зависи от К’иорл — мигновено отговори матроната и даде знак на останалите, включително и на писарите, да напуснат стаята — на всички бе ясно, че се кани да изпрати Джарлаксъл и войните му на разузнавателна мисия в дома Облодра.

Никой не се възпротиви, с изключение на злата Бладен’Кърст, която не се сдържа и заплашително го изгледа на излизане. Бладен’Кърст ненавиждаше всички мъже; за нея те бяха просто играчки, върху които да изпробва най-новите си мъчения.

Джарлаксъл премести магическата превръзка над другото си око и смигна похотливо.

Бладен’Кърст вдигна поглед към майка си, молейки за разрешение да накаже дръзкия нахалник, ала матроната й даде знак да си тръгва.

— Искаш войните ми да следят всяка стъпка на Облодра — започна наемникът, когато най-сетне остана насаме с матроната — майка. — Никак няма да е лесно…

— Не — прекъсна го Баенре. — Дори бойците от Бреган Д’аерте не са в състояние да шпионират членовете на този загадъчен дом.

Джарлаксъл беше доволен, че не той, а матроната бе изрекла очевидното. За миг се замисли какво точно означават думите й, после разбра и се поклони възхитено, с широка усмивка на уста. Матрона Баенре искаше останалите (и най-вече Ел-Виденвелп) да повярват, че наистина е изпратила Бреган Д’аерте на съгледваческа мисия в дома Облодра. Така щеше да накара К’иорл да е вечно нащрек, в очакване на натрапници, които така и нямаше да се появят.

— Те изобщо не ме интересуват — продължи Баенре, — важни са единствено робите им. А пък ако К’иорл откаже да се подчини, родът Облодра ще бъде хвърлен в Хищния процеп и забравен завинаги.

Равнодушният, самоуверен тон на матроната направи силно впечатление на наемника.

— Каква възможност й остава, след като първият и вторият дом вече са се съюзили? — подхвърли той.

Ивонел Баенре се замисли, сякаш думите му й бяха припомнили нещо. После поклати глава, като че ли искаше да прогони някаква мисъл и продължи: