Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 20

— И още нещо — продължи Риджис.

Кати-Бри окачи маската на кръста си и се обърна към него. Застанал върху леглото, полуръстът стискаше остра кама с прекрасна изумрудена дръжка.

— Това няма да ми трябва — обясни той. — Не и докато съм тук с Бруенор и останалите джуджета.

Младата жена бе виждала това оръжие — оръжието на Артемис Ентрери — и преди. Още помнеше как хладният допир на острието бе изпил смелостта й и я бе накарал да се чувства като уплашено малко момиченце, по-безпомощна, отколкото се бе усещала някога през живота си. Не беше сигурна, че може да го вземе от Риджис, не бе сигурна дали има сили да го носи у себе си.

— Ентрери е мъртъв — увери я полуръстът, изтълкувал погрешно колебанието й.

Кати-Бри кимна разсеяно — в мислите си отново се бе върнала към времето, когато бе пленничка на Артемис Ентрери. Струваше й се, че и в този миг усеща първичния му, земен мирис, който за нея се бе превърнал в аромата на чистото, абсолютно зло. Тогава се бе почувствала толкова безсилна… досущ както в мига, в който таванът завинаги погреба Уолфгар. Безсилна сега, скара се тя на самата себе си, когато Дризт има нужда от нея!

Кати-Бри стисна зъби и окачи камата на кръста си.

— Не бива да казваш на Бруенор — рече тя.

— Той ще разбере и сам — напомни й Риджис. — Известно време може и да успея да приспивам съмненията му за заминаването на Дризт (той винаги пътува насам-натам), ала баща ти много скоро ще забележи, че те няма.

Кати-Бри не знаеше какво да отвърне, но това вече не я интересуваше. Единственото, което имаше значение, бе колкото се може по-бързо да настигне Дризт. Само по този начин отново щеше да поеме контрол над живота си, който така внезапно бе разклатен из основи.

Младата жена изтича до леглото, прегърна Риджис и силно го целуна по бузата.

— Сбогом, приятелю! — прошепна тя. — Сбогом!

Миг по-късно бе навън, а Риджис остана да се взира в хлопналата врата, стиснал брадичка в пухкавите си ръце. Колко много неща се бяха променили само за един ден! Първо Дризт, а сега и Кати-Бри. Уолфгар вече го нямаше, така че от петимата приятели в Митрил Хол бяха останали само той и Бруенор.

Бруенор! Риджис легна на една страна, зарови лице в дланите си и шумно изстена. Самата мисъл за могъщото джудже го караше да изтръпва от ужас. Ако Бруенор някога разбереше, че полуръстът е помогнал на Кати-Бри в безумното й начинание, щеше да го одере жив.

Риджис нямаше никаква представа как изобщо ще съобщи на Бруенор за случилото се. Внезапно усети, че съжалява за решението си, почувства се като глупак, задето бе позволил на сърцето си да вземе връх над разума. Разбираше какво изпитва Кати-Бри и знаеше, че има пълното право сама да избира какво да стори (в крайна сметка вече не беше малко дете, освен това бе наистина добра с оръжията)… само че Бруенор нямаше да го разбере.

Нито пък Дризт, помисли си Риджис и отново простена нещастно. Беше нарушил обещанието си, беше издал тайната на приятеля си още на първия ден! И сега, заради неговата грешка, Кати-Бри сама се хвърляше в лапите на най-страшната опасност, срещу която се бе изправяла някога.