Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 183

Жестокият удар запрати Дантраг назад и преди той да успее да се съвземе, Дризт се нахвърли отгоре му, без да спира да върти магическите си ятагани. Вече той бе този, който нападаше, неговите удари валяха мълниеносно, за да не позволят на врага му да се съвземе и да се възползва от преимуществото, което получаваше от невъобразимата бързина на ръцете си.

Сега бе ред на Дантраг да се отбранява срещу мълниеносните атаки на скиталеца, които се сипеха върху му от всички възможни ъгли. Дризт не знаеше колко още ще съумява да удържа това бясно темпо, ала прекрасно разбираше, че не бива да позволява на противника си да премине в настъпление и отново да го притисне до стената.

Всъщност, Дантраг се справяше наистина добре, успяваше да отбива ударите и да отбягва ятаганите в малкото случаи, когато Дризт пробиеше защитата му. Постепенно скиталецът забеляза, че единствено ръцете на противника му притежават онази невъобразима бързина, която така го бе изумила в началото. Движенията на тялото му бяха умели и добре премерени (както можеше да се очаква от един Повелител на меча и то на Първия дом), ала нищо повече. Дантраг със сигурност не беше по-бърз от него.

Сиянието политна право напред и злият елф с лекота го пресрещна. Дризт светкавично извъртя оръжие така, че закривеното острие да мине над меча и да се впие в ръката, която го държи.

Дантраг отскочи назад, опитвайки да се откопчи, ала скиталецът го следваше неотклонно, без да спира лудешкия танц на ятаганите си. Още на два пъти Дризт надви съпротивата му и го рани леко, използвайки закривените си оръжия, за да се промуши покрай правите остриета на своя противник.

Дали Дантраг бе в състояние да предугажда движенията му така добре, както той — неговите, запита се скиталецът и потисна ироничната усмивка, която напираше на устните му. Сиянието се стрелна право напред и Дантраг вдигна меч пред себе си — единствената възможна защита. Ятаганът започна да се извърта на една страна и той отдръпна ръката си.

Внезапно, по-бързо отколкото Дантраг можеше да реагира, Сиянието смени посоката си, и потъна дълбоко в другата му ръка, после се върна обратно, оставяйки грозен разрез върху корема му.

С изкривено от болка лице Повелителят на меча отскочи назад.

— Бива си те! — призна той, мъчейки се да изглежда самоуверен, ала треперещият му глас издаваше колко сериозна всъщност е последната рана.

Неочаквано по устните му плъзна усмивка:

— Берг’инйон! — извика и погледна встрани, ала задоволството му бързо се стопи — брат му не се виждаше никъде.

— Той също иска да е Повелител на меча — отбеляза Дризт.

С грозен вик злият елф се хвърли в яростна атака.

* * *

Разяреният убиец пристъпи в дирята зеленикава светлина, оставена от сабята му. Изумрудената кама се потопи в кръвта на елфа и се опи от живителната му енергия, после се заби отново и отново. Най-сетне Ентрери издърпа оръжието си и направи крачка назад, оставяйки мъртвото тяло да рухне на земята.