Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 181

Злощастното влечуго се претърколи върху каменния под. От врата му шуртеше кръв, коремът му бе разпорен, вътрешностите му се сипеха по земята. Полусляпо от болка, то запълзя с цялата бързина, на която беше способно, и затърси дупка, където да се скрие.

Без да му обърне никакво внимание, Берг’инйон се настани още по-удобно на собствения си гущер и продължи да наблюдава битката с удвоен интерес. Вдигна арбалета си и се накани да стреля, после сякаш му дойде друга мисъл и той бавно свали оръжието.

Току-що му бе хрумнало, че както и да завърши тази битка, той със сигурност щеше да спечели.

Дантраг вдигна ръце и облегна двата меча на раменете си, после небрежно се приближи до противника си. Канеше се да каже нещо (или поне така си помисли скиталецът), ала в този миг един от мечовете рязко се стрелна към него. Скиталецът светкавично го пресрещна със Сиянието. Сред звън на желязо Повелителят на меча замахна с второто си оръжие и в същото време протегна първото с дръжката напред.

Всичко стана толкова бързо, че Дризт дори не успя да проследи всичките му движения и макар да спря втория меч, не можа да се предпази от другия, чиято дръжка с всички сили се стовари върху лицето му. Преди да има време да реагира, ръката на Дантраг изплющя върху бузата му.

Каква ли магия използваше противникът му, зачуди се Дризт, убеден, че никой не е в състояние да се движи толкова бързо.

По острия ръб на един от мечовете заигра ален светлик, макар че в очите на скиталеца той не бе нищо повече от неясно петно — така светкавично се стрелкаше оръжието насам-натам. На Дризт му оставаше единствено да се отбранява, да следи всяко движение на противника си, да размахва ятагани във всички посоки и да се вслушва в звъна на желязо, който го успокояваше, че и този път е успял да отклони мечовете на Дантраг. За нападение не можеше да става и дума, единствената му надежда бе, че Повелителят на меча скоро ще се умори.

По устните на Дантраг заигра зла усмивка — и този път, както винаги досега, противникът му не бе в състояние да издържи невъобразимото темпо.

Сиянието се хвърли наляво и отби връхлитащия оттам меч. Другото оръжие на Баенре, онова, по чието острие се гонеха алени пламъчета, политна високо надясно и Дризт с усилие успя да му препречи пътя. Последвалият удар бе прекалено силен и прекалено близо до върха на ледения ятаган и скиталецът разбра, че няма да има сили да удържи на страховития натиск, не и докато оръжието му бе изправено почти отвесно. Вместо това, той светкавично се хвърли на земята и усети как мечът изсвистява над главата му. Когато отново се изправи на крака и се обърна, с изумление видя острието на Дантраг да потъва дълбоко в стената, сякаш тя не бе от най-як камък, а от любимото на Бруенор Бойния чук миризливо сирене!

— Колко още можеш да издържиш? — разнесе се ехидният глас на Баенре. — Движенията ти май вече започнаха да се забавят. Много скоро ще рухнеш победен!