Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 185

Под величествения купол церемонията си течеше необезпокоявано.

Една жена, войник от елитните отряди, които охраняваха светилището, се втурна към олтара с пронизителни писъци. За миг матрона Баенре и останалите решиха, че е изпаднала в необуздан транс, както често се случваше по време на подобни ритуали. Но не! Тази жена като че ли се опитваше да им каже нещо, да ги предупреди!

Седемте матрони — майки внезапно обърнаха изпълнените си с подозрение погледи към Ивонел Баенре.

И тогава сталактитът рухна върху величественото светилище.

* * *

Дризт улови Кати-Бри във въздуха, ала после взривната вълна достигна до него и също го повдигна от земята. Когато отново почувства каменния под, под краката си, той се претърколи и я прикри с тялото си.

И двамата крещяха, ала не можеха да надвикат грохота на бушуващия огън. Дризт усети, че му става все по-горещо, плащът му се запали на няколко места.

После всичко свърши — така внезапно, както беше започнало. Скиталецът се изправи и като сваляше тлеещия плащ, се наведе над приятелката си, която още лежеше неподвижно на земята. Дали не бе пострадала при експлозията… или може би се бе случило нещо още по-лошо?

В този миг Кати-Бри отвори дълбоките си сини очи и се усмихна пакостливо:

— Бас държа, че пътят зад нас е чист — лукаво подметна тя и Дризт замалко не се изсмя с глас.

Прегърна я силно и най-сетне повярва, че някога отново могат да бъдат свободни. Представи си дните, които го очакваха, дни, прекарани в Митрил Хол заедно с Бруенор, Риджис и Гуенивар, и разбира се, с Кати-Бри.

Не можеше да повярва какво богатство бе захвърлил просто така.

Най-накрая пусна младата жена и надникна зад завоя, за да се увери със собствените си очи, че преследвачите им са си отишли.

— Я виж ти! — смаяно ахна Кати-Бри, когато погледът й падна върху меча на Дантраг.

Тя се наведе и предпазливо го вдигна, силно изненадана, че един мрачен благородник притежава оръжие, върху което е изваяна глава на еднорог — символът на добрата богиня Миелики.

— Какво откри? — приближи се и Дризт.

— Сякаш е направен само за теб — обърна се към него младата жена и му показа необикновената дръжка.

Скиталецът с интерес се вгледа в нея. Досега не я бе забелязал, макар че със сигурност помнеше с каква лекота същият този меч бе разсякъл камъка преди малко.

— Задръж го — сви рамене той. — Аз предпочитам ятаганите, а ако наистина е нейно оръжие, Миелики ще се радва то да почива на кръста на Кати-Бри.

По лицето на младата жена се разля благодарна усмивка и тя благоговейно мушна меча в ножницата си. Дризт се зае да свали предпазителите от ръцете на мъртвия Дантраг, но в този момент се появи Ентрери:

— Нямаме време за губене! Вече цял Мензоберанзан знае за нас! — гневно рече той. — И хиляда мили да ме деляха от този скверен град, пак щяха да ми се сторят малко!

Навярно за първи път в живота си Дризт почувства, че е напълно съгласен с него.

Да виси на кръста на човешкото момиче не беше точно това, което Казид’еа очакваше. Неведнъж бе слушал за прословутия Дризт До’Урден и когато Дантраг падна убит, той промени магическата си дръжка с надеждата да се приюти именно в неговата ножница.