Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 184

Самият той побърза да отскочи от входа на страничния тунел и мрачно поклати глава, когато миг по-късно оттам долетяха няколко отровни стрелички и се удариха в каменната стена.

Сега вече можеше да насочи цялото си внимание към коленичилата жена и да настоява за отговор на въпросите си.

По красивото, измамно невинно лице на Кати-Бри плъзна широка усмивка и тя му показа последния от малките пясъчни часовници, преди да го пъхне в една от дупките, издълбани от среброперите стрели.

Ентрери пребледня като платно — най-после се досети как спътницата му беше взривила моста преди малко, разбра и какво се кани да стори сега.

— Ще трябва да тичаме — спокойно отбеляза тя и се изправи, стиснала Таулмарил в ръка.

Палачът нямаше нужда някой да му казва, че трябва да се маха оттам колкото се може по-бързо (толкова бързо всъщност, че дори не се огледа за скрити в страничния тунел врагове, преди да профучи пред входа му).

Кати-Бри го следваше по петите, а веселият й смях отекваше в коридора. Когато мина покрай дупката, през която бяха излезли от галерията, тя дори поспря за миг и извика на левитиращите отдолу елфи, че не са никак добре дошли при тях.

* * *

Замах надясно, замах наляво, последвани от мълниеносно кръстосване на двете оръжия — нападението на Дантраг бе бързо и ожесточено, ала Дризт се справи с лекота и отвърна с нов ритник в кървящия корем на противника си.

Повелителят на меча се преви одве, а когато най-после успя да си поеме дъх и да се изправи, скиталецът вече се бе хвърлил в атака и той трябваше да се защитава.

В този момент откъм завоя се показа Ентрери:

— Да бягаме! — извика той, но макар да се нуждаеше от Дризт, за да се добере до Повърхността, не посмя да спре и да го дръпне със себе си.

Миг по-късно се появи и Кати-Бри, тъкмо навреме, за да види как ятаганите на приятеля й политат напред. Дантраг ги пресрещна и ги раздалечи със своите мечове, после вдигна коляно, ала Дризт отдавна го бе изпреварил. Насред свирепата болка, която плъзна из тялото му и го заслепи, Повелителят на меча извън всяко съмнение разбра, че с него е свършено.

Сиянието преодоля съпротивата на меча му и се насочи към ребрата му. За секунда двамата врагове сякаш застинаха, погледите им не се отделяха един от друг.

— Закнафейн щеше да те победи — хладно рече Дризт и заби Сиянието в сърцето му.

После се извърна към Кати-Бри, мъчейки се да разгадае ужаса в очите й.

Трябваха му няколко мига, за да разбере, че тя се носи към него по въздуха, повдигната от мощна взривна вълна.

Глава 27

Проясняване

Страховито скърцане и жални стонове огласиха пещерата, докато взривовете и високите пламъци бързо подкопаваха основата на каменния сталактит. Най-сетне той се откъсна и полетя надолу като огромно каменно копие, а въздухът около него се завихряше и свиреше зловещо.

Вцепенени от ужас и напълно безпомощни, елфите, които левитираха наблизо, гледаха как се отдалечава в мрака под тях.