Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 179

— Какво правиш? — извика Ентрери към Кати-Бри, когато я видя да коленичи край някаква масивна каменна могила.

Вместо отговор, тя скочи на крака, светкавично изпрати две стрели в основата на скалата, после отново приклекна.

— Какво правиш? — повтори убиецът настоятелно.

— Вместо да се вайкаш, по-добре вземи и довърши най-сетне този елф! — отряза го Кати-Бри и Ентрери я погледна изумено — вече не знаеше какво да мисли за странната млада жена.

В този миг, сякаш току-що й беше хрумнало, тя извади ониксовата статуетка:

— Върни се, Гуенивар! Храбрият ми спътник май има нужда от теб!

Палачът изръмжа и се нахвърли върху противника си с удвоена ярост… точно както Кати-Бри се надяваше, че ще стори. Сабята му започна да описва светкавични кръгове, камата не пропускаше възможност да се стрелне напред.

Мрачният каза нещо на своя език и един от другарите му се престраши и му се притече на помощ. Ентрери отново изръмжа и неохотно отстъпи назад.

Внезапно тъмнината беше прорязана от сребристо сияние и когато убиецът си възвърна зрението, пред себе си отново имаше един-единствен противник, а онези, които до този миг бяха наблюдавали битката от страничния проход, сега панически се отдалечаваха.

Палачът хвърли бърз поглед към Кати-Бри, ала тя, прекалено заета да обстрелва каменната могила и да си говори с пантерата, която междувременно се бе материализирала, дори не го забеляза.

* * *

Усещаше как отровата разпалва пареща болка в гръбнака му, ала изцелителната отвара, която бе изпил наскоро, не й позволяваше да го надвие. Нарочно се олюля и чу как Дантраг избухва в подигравателен смях. Арбалетът на Берг’инйон изщрака заплашително, но когато стрелата полетя, Дризт вече се свличаше на земята и тя мина над него, без да го засегне. За сметка на това се удари в камъка на сантиметри от главата на Дантраг и набързо изтри ехидната усмивка от лицето му.

Злият елф се нахвърли отгоре му още преди скиталецът да се бе изправил и го принуди да падне на едно коляно. Дризт все пак успя да скочи на крака и рязко се завъртя, отбивайки опасната, надарена с магия пика в мига, в който тя мина под вдигнатата му ръка. Невероятно бърз, Повелителят на меча го зашлеви през лицето и Дризт, прекалено зает с това да държи копието далече от себе си, не можа да отвърне.

Все така мълниеносно, Дантраг се върна за нов удар и скиталецът едва успя да отскочи встрани. Пиката остави дълбока пукнатина в близкия камък, но когато Дризт се обърна светкавично с намерението сам да се впусне в атака, мечът се стовари върху ръката му и се прибра в ножницата си с такава бързина, че той дори не можа да проследи движението.

Гущерът отново се втурна към него, като този път се изкатери по стената и го принуди да се претърколи в обратната посока.

— Колко още, Дризт До’Урден? — самонадеяният Дантраг прекрасно разбираше, че усилието непрестанно да отскача и да се пази много скоро ще изтощи неприятеля му до краен предел.