Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 177

— Отпрати Гуен! — останала без дъх се примоли тя, макар че при всяка дума усещаше остра болка в гърдите.

Дризт не чака да му повтарят и без да я пуска, извади ониксовата статуетка от кесията си и освободи Гуенивар. Оставаше му само да се надява, че го е сторил преди вярното животно да се е сгромолясало на каменния под.

След това внимателно издърпа Кати-Бри на моста до себе си и силно я прегърна. Междувременно Ентрери бе откачил куката и сега с един добре премерен замах я прехвърли през дупката, останала след срутването на сталактита. После завърза другия край на въжето за парапета на моста и даде знак на Дризт да тръгне пръв.

Скиталецът ловко се закатери нагоре, следван от Кати-Бри. Тя обаче не се справяше така добре като него и с това предизвика гневните ругатни на Ентрери, който се боеше, че заради нея неприятелите им може да ги настигнат.

И наистина, както Дризт виждаше със собствените си очи, към тях вече се бе насочила нова група левитиращи елфи, макар все още да бяха достатъчно далече.

— Чисто е! — извика той, когато надникна в дупката и с радост установи, че там наистина има тунел, а не някоя малка стаичка без изход.

Ентрери се улови за въжето и пое нагоре, последен от тримата.

Скиталецът издърпа Кати-Бри до себе си и сведе поглед към убиеца. Можеше да пререже въжето и да го остави да рухне в бездната — светът щеше да бъде много по-добро място без злия палач. Ала Дризт не можеше да потъпче честта си и да престъпи думата си — своята и тази на Кати-Бри. Освен това не можеше да отрече, че Ентрери наистина бе положил неимоверни усилия, за да ги доведе дотук. Не, Дризт До’Урден нямаше да се превърне в предател.

Когато убиецът се приближи достатъчно, той го улови и му помогна да се изкатери при тях. Междувременно Кати-Бри отново бе свалила Таулмарил от рамото си и сега надникна през дупката, за да провери дали враговете им не ги застигат. Внезапно вниманието й беше привлечено от обгърнатия от вълшебни пламъци купол на светилището, което се издигаше точно под тях. Представи си израженията на събраните там елфи, ако Гуенивар бе рухнала върху покрива и тази мисъл я наведе на една идея. По устните й заигра мрачна усмивка и след един последен поглед към светилището, тя вдигна очи към тавана над главата си.

Тунелът не беше изработен с длето и чук и затова бе доста неравен, но за сметка на това достатъчно широк, за да могат тримата да вървят рамо до рамо. Изведнъж в мрака пред тях проблесна светлина — сигурен признак, че не са сами.

Дризт извади оръжията си и се накани да се втурне напред, за да разчисти пътя, но после видя Кати-Бри да тръгва в обратната посока и се поколеба.

— Какво си мислиш, че правиш? — сопна се Ентрери, ала Кати-Бри дори не си направи труда да му отговори и постави нова стрела в тетивата на Таулмарил.

Изведнъж от близкия страничен проход изскочи войник и се нахвърли отгоре им, но още преди да вдигне меча си, между ребрата му се заби жестока изумрудена кама. Докато го довършваше, Ентрери изкрещя на Кати-Бри да отиде при Дризт.