Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 178

— Удържай ги! — рече му младата жена в отговор и продължи в обратната посока.

— Да ги удържам? — недоумяващо повтори убиецът, но това не му попречи да посече още един елф и да се заеме с другаря му, който току-що се бе показал от прохода.

* * *

Дризт се втурна зад ъгъла и направи няколко крачки върху полегатата стена, за да запази трескавата си скорост.

— Не беше зле! — обади се някой на езика на мрачните и го накара да се закове на място.

Възседнали гущери, двамата братя Баенре стояха в средата на тунела и му препречваха пътя.

— Добър опит! — проговори отново Дантраг, ала ехидната му усмивка обезсмисляше усилията на бегълците, сякаш единствената цел на онова, което бяха извършили до този момент, бе да послужат като развлечение за самонадеяния Повелител на меча и неговия брат.

Глава 26

Изненадата на Кати-Бри

— Мислех, че пронизаха гущера ти, а теб изпратиха в бездната — подхвърли Дризт, мъчейки се да звучи самоуверено, напук на горчивото разочарование, което изпитваше в момента.

Берг’инйон го измери с поглед, ала не отвърна нищо.

— Добър изстрел — съгласи се Дантраг. — Но онова си беше просто един обикновен гущер, нищожна цена за забавлението, което ти и твоите приятелчета ни предложихте тази вечер.

После се протегна и взе дългата пика, която брат му държеше в ръце.

— Готов ли си да срещнеш смъртта, Дризт До’Урден? — попита той и вдигна страховитото оръжие.

Скиталецът светкавично приклекна и кръстоса двата ятагана пред себе си. Къде се бяха дянали Кати-Бри и Ентрери, не спираше да се чуди той, дали някой от войниците на Дантраг не ги бе причакал?

Само при мисълта, че Кати-Бри може да не е между живите, усети как го залива вълна от черно отчаяние, но стисна зъби и си наложи да прогони тези опасения — младата жена можеше сама да се грижи за себе си и той трябваше да й има доверие.

Гущерът на Дантраг се хвърли напред, после полази по една от стените. Дризт нямаше никаква представа откъде ще бъде нападнат. Дали животното щеше да се върне на пода, преди да се нахвърли отгоре му? Или пък щеше да се изкатери още по-нависоко по стената и да го връхлети оттам? А може би щеше да увисне на тавана, точно над главата му?

Ездачът знаеше, че скиталецът дълги години е живял на Повърхността, където няма тавани. Дали не смяташе, че така най-много ще затрудни противника си?

Дризт се поколеба дали да не тръгне към отсрещната стена, ала вместо това падна на колене в мига, в който Повелителят на меча накара лепливоногото животно да се изкатери до тавана. Върхът на пиката мина на милиметри от главата му и той посегна да улови дръжката й.

Усети ужилване в гърба и рязко се обърна… тъкмо навреме, за да види как Берг’инйон презарежда арбалета си.

— Никога не съм казвал, че искам честна борба, Дризт До’Урден! — изсмя се Дантраг, после накара гущера си да слезе на пода и отново вдигна пиката.

* * *

Размахал кама и сабя, Ентрери се мъчеше да довърши упорития елф. Само че противникът му бе прекалено опитен и досега се отбраняваше толкова успешно, че другарите му, убедени, че ще съумее да задържи опасния човек, също започнаха да се приближават.