Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 164

В очите на скиталеца отново проблесна съмнение. Мисълта да оставят Артемис Ентрери да си тръгне току-така никак не му се нравеше. Колко ли страдания щеше да причини техният избор, когато се върнеха на Повърхността? Колко ли още щяха да станат жертви на ужаса, който страховитият убиец всяваше, където и да отидеше?

— Дадох му думата си — добави Кати-Бри, досетила се за опасенията на приятеля си.

Дризт все още се колебаеше. Не можеше да отрече, че в тежкото пътуване, което им предстои, опитният убиец ще им бъде много полезен, особено ако (както очакваше) им се наложеше да вадят оръжия, за да се измъкнат от двора на Баенре. И преди се бяха били рамо до рамо, за да спасят живота си, и скиталецът отлично помнеше как никой не можеше да излезе насреща им.

И все пак…

— Д-д-дойдох с добро — с усилие изрече Ентрери, мъчейки се да овладее тракащите си зъби. — Аз я… аз я спасих — опита се да посочи към Кати-Бри със свободната си ръка, ала не успя и вместо това се удари в стената.

— Много добре — отстъпи Дризт най-сетне и се приближи към него.

Канеше се да настоява за обещание, че щом стигнат Повърхността палачът веднъж завинаги ще се откаже от черните си дела, дори искаше да го принуди доброволно да се изправи пред съда и да отговаря за сторените от него злини, само че Ентрери предугади намеренията му и го прекъсна, още преди да е започнал:

— Нищо повече! — изръмжа палачът. — Ще получите само онова, което обещах на жената!

Дризт се обърна към Кати-Бри, която междувременно се бе изправила на крака и тъкмо се канеше да вдигне изпуснатия си лък.

— Дадох му думата си — повтори тя и твърдо срещна погледа му.

— Губим… ценно… време — задъхвайки се, добави Ентрери.

Скиталецът измина няколкото стъпки, които го деляха от стената и надяна маската на лицето му. Ръката на палача се измъкна от лепкавото вещество и той се свлече на земята — краката му все още не го държаха. С надеждата, че изцелителната отвара ще помогне на Ентрери да си възвърне контрола над тялото, Дризт изтича до лавицата със стъклениците. Все още не бе напълно убеден доколко е правилно да му покаже пътя до Повърхността, ала прекрасно разбираше, че сега всяко забавяне може да им струва живота. Щеше да го освободи и заедно с Кати-Бри и Гуенивар щяха да опитат да се измъкнат от двора на Баенре и от града. За останалото щеше да се тревожи по-късно.

Всичко обаче щеше да е напразно, ако отварата не помогнеше — двамата с Кати-Бри никога нямаше да успеят да изнесат на ръце безпомощния убиец.

За щастие още първата глътка вдигна Ентрери на крака — ефектът от стреличката беше временен и бе започнал да отзвучава още преди изцелителната течност да ускори процеса.

Дризт и Кати-Бри също си поделиха една стъкленица, а след като си облече ризницата и окачи ятаганите на кръста си, скиталецът пъхна две бутилчици в пояса си и накара другите двама да сторят същото.

— Трябва да излезем оттам, откъдето дойдохме — рече Ентрери, докато си събираше нещата. — Церемонията не може да е свършила толкова рано, ала ако са открили телата на убитите минотаври, горе сигурно ни очаква цял отряд войници.