Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 157

Глава 23

Дък-Так

Посегна към колчана и светкавично вдигна лъка пред себе си, в обречен опит да се предпази от зеленикавата слуз, която изригна от върха на пръчката и я обля от глава до пети.

Изведнъж ръката, с която стискаше Таулмарил, се изви назад, а тялото й политна към стената. Десницата беше прикована към гърдите, лявата ръка — към бедрото, краката не помръдваха. Дори не можеше да падне от стената!

Опита се да извика, ала устата не я слушаше, едното й око също не искаше да се отвори. За щастие поне можеше да диша и дори успя да повдигне другия си клепач едва-едва и да види какво става.

Стиснал оръжията си в ръце, Ентрери се обърна в мига, в който трите жени влязоха в стаята.

Две от тях държаха арбалети в ръце и той побърза да се отдръпне встрани, после се претърколи и се хвърли напред, сякаш се канеше да скочи върху нападателките си. Вместо това обаче вдигна сабя и се сниши.

В мига, в който убиецът завърши маневрата си, двата арбалета изщракаха зловещо. Първата стрела го улучи в рамото и спря устрема му. Черни снопове електрически искри полетяха във въздуха, опариха го и запратиха тялото му назад.

Втората стрела се заби в корема му и макар самият удар да не бе особено болезнен, електрическият взрив, който последва, бе толкова мощен, че го повали на земята, в краката на Кати-Бри. Сабята отхвръкна от ръката му и замалко не прониза безпомощното момиче.

За щастие камата все още бе у него и той се накани да я хвърли срещу някоя от нападателките си. Опита да се прицели и очите му се разшириха от изумление, когато видя как пръстите му потръпват конвулсивно, докато изумрудената дръжка бавно се изплъзва между тях. Искаше да я спре, ала мускулите не го слушаха — треперещата му ръка не успя да я удържи и камата издрънча на пода.

Артемис Ентрери лежеше в краката на Кати-Бри, уплашен и объркан. За първи път в живота си не можеше да накара каленото си тяло да му се подчини.

Вниманието на Дризт беше привлечено от жената в средата на малката групичка — Вендес Баенре, безмилостната мъчителка, в чиито ръце бе изстрадал толкова много през последните няколко дни. Напълно неподвижен, той стискаше митрилната си ризница в ръце и не смееше да помръдне. Спътничките на злата Баенре свалиха арбалетите си и извадиха дълги, блестящи мечове.