Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 144

Илитидът рязко се приближи, опитвайки се да обърка противника си и да охлаби хватката му, ала опитният скиталец предугади движението и го изпревари. Метил рухна зашеметен, но още преди да бе докоснал пода, Дризт го вдигна и отново го тръшна на земята, освобождавайки го от хватката на краката си — бездруго никога нямаше да успее така. Крадците на мисли не бяха особено силни физически и немощно вдигнатата ръка, с която Метил се мъчеше да се предпази от посипалите се отгоре му ритници, изобщо не можеше да го спаси.

В този миг нещо тежко се стовари върху гърдите на скиталеца и сякаш изпи и последната глътка въздух от дробовете му. Той упорито продължи да нанася ритник след ритник, ала жестокият удар отново го блъсна в гърдите, после пак и пак.

Увиснал безпомощно на стената, той опита да се свие на кълбо, за да се опази от свирепото нападение на Вендес, в чиито очи извън всяко съмнение виждаше собствената си гибел — пламнали от люта ненавист и скверен екстаз, те вещаеха страдания и бавна смърт.

Тя обаче спря (и то много по-скоро отколкото скиталецът очакваше) и най-спокойно се отдалечи, оставяйки го да виси, скован от болка на стената, без да може да помръдне.

Междувременно Метил се бе отдалечил и сега стоеше до матрона Баенре, която безстрастно наблюдаваше всичко, удобно седнала върху диска си.

Млечнобелите очи без зеници бяха приковани в безпомощния скиталец и Дризт разбра едно — следващия път, когато проникнеше в съзнанието му, крадецът на мисли щеше да даде всичко от себе си, за да направи мъчението още по-жестоко.

— Не му давайте никаква отвара — нареди матроната на големия си син, който безучастно се подпираше на вратата, и посочи към лавицата вляво от Дризт, където бяха наредени няколко стъкленици.

Дантраг кимна, но не каза нищо, а майка му се обърна към Дризт:

— Доблут — просъска тя, използвайки елфическата дума за изгнаник. — Днешният ритуал ще ни достави още по-голямо удоволствие, като знаем, че ти гниеш тук, смазан от болка!

После даде знак на Вендес и злата мъчителка вдигна ръка.

Малката стреличка се заби в стомаха на скиталеца. За миг той почувства само леко ужилване, ала изведнъж в тялото му изригна изпепеляващ огън и го накара да се сгърчи конвулсивно. Опита се да извика и в раздиращата агония успя да се свие на кълбо, но дори тази поза не намали страданието, което изгаряше вътрешностите му, докато отровата от магическата стреличка неумолимо се процеждаше в кръвта му.

През мъглата, която бързо се спускаше пред очите му, Дризт все пак успя да види как дискът на матрона Баенре се плъзга през вратата, следван покорно от Вендес и Метил. Дантраг обаче остана в стаята и бавно се приближи към него.

Скиталецът трябваше да впрегне цялата си воля, за да не изкрещи, само от време на време простенваше през стиснати зъби.

— Ти си глупак — проговори най-сетне Дантраг. — Ако с дързостта си принудиш майка ми да те убие, преди аз да успея да го сторя, обещавам ти, че със собствените си ръце ще изтезавам до смърт всяко живо същество, имало нещастието да се нарече приятел на Дризт До’Урден!