Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 143

Какво се криеше зад всичко това, запита се палачът. Ясно бе, че Джарлаксъл си е наумил нещо и то със сигурност се различава от плановете на първата матрона за завземане на Митрил Хол. А на Ентрери беше отредена ролята на пионка в играта на лукавия наемник.

Убиецът още по-силно стисна магическия медальон, после отново го пусна в джоба си. Много добре, каза си той, поне ще я изиграе както трябва.

Двадесет минути по-късно, използвайки маската, за да изглежда като елфически войн, Ентрери вече си проправяше път към Академията, повел Кати-Бри със себе си.

* * *

Пред себе си отново виждаше внушителните стъпала на Подземния град, вечно пулсиращото сърце на Митрил Хол. Представи си входа откъм Стражев дол, Клисурата на Гарумн се разстла пред очите му, бездънна и черна като нощта.

Дризт отчаяно се мъчеше да изкриви тези образи, да изопачи истината за Митрил Хол, ала подробностите бяха запечатани прекалено ясно в ума му! Струваше му се, че отново е там и безгрижно крачи из Сребърните зали с Бруенор и останалите. Уловен в безпощадната мисловна примка на илитида, скиталецът бързо губеше сили. Повече не можеше да устоява на могъщите му атаки, не му бе останала воля да се бори с домашния любимец на матрона Баенре.

Образите нахлуваха в главата му, само за да бъдат изтръгнати оттам миг по-късно; струваше му се, че пипалата на гнусното създание пъплят по самия му мозък и изтръгват мислите му една по една. Главата му сякаш гореше, всяка следваща атака изпращаше нови вълни от изпепеляваща болка, замайваше го и още повече го омаломощаваше.

Най-сетне чудовището отлепи отвратителните си израстъци от челото му и Дризт се свлече на земята. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне от спомените, които препускаха в ума му и го раздираха на хиляди късчета.

— Днес успяхме да понаучим това-онова — долетя много отдалече хладният глас на илитида.

Понаучихме това-онова…

Думите отекнаха зловещо в съзнанието на Дризт. Матрона Баенре и Метил продължаваха да говорят, ала той вече не слушаше, напълно обсебен от тези три думички.

Лавандуловите му очи се отвориха и той скришом погледна към илитида, преструвайки се, че все още е в несвяст. Гнусното създание му беше обърнало гръб, ала все още стоеше само на метър от него.

Метил вече знаеше част от плана на Митрил Хол, много скоро жестоките му атаки щяха да разкрият и най-дребните подробности от джуджешкия комплекс.

Дризт не биваше да го допусне!

Много бавно, ръцете му се сключиха около веригите, а петата му с всичка сила се стовари върху меката гъбеста глава на илитида. Преди Метил да успее да отскочи, скиталецът обви крака около гърлото му и го раздруса, мъчейки се да прекърши врата му.

Лепкавите пипала плъзнаха по тялото на Дризт и се впиха в кожата на краката му, ала той стисна зъби, превъзмогвайки надигащото се отвращение и продължи отчаяния си опит. Видя злата Вендес да се втурва към него, но дори не трепна. Заради доброто на приятелите му Метил трябваше да умре!