Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 142

— Мога да те принудя — заплаши я той.

— Ако си мислиш, че ще успееш, значи дълбоко се заблуждаваш — отговори тя. — И двамата знаем, че имаш нужда от мен, за да избягаш, а аз няма да ти помогна — нито заради себе си, нито дори заради Дризт — ако Гуенивар не е с нас.

И като помълча малко, изигра последната си карта:

— И знай, че и Дризт мисли като мен. Гуенивар е приятелка и на двама ни, а ние никога не изоставяме приятелите си!

Ентрери небрежно подпъхна палеца на крака си под сребърната верижка на диадемата и я подхвърли към масичката. Кати-Бри я улови и този път си я сложи. Без да каже и дума, палачът й даде знак да не мърда и излезе от стаята.

Стражът, застанал на пост пред покоите на Джарлаксъл, сякаш не го забелязваше и Ентрери трябваше да го побутне, за да привлече вниманието му.

— Джарлаксъл? — попита той и кимна към магическата врата.

Войникът поклати глава.

Ентрери отново посочи към вратата и очите му се разшириха от изненада. Когато стражът се приведе, за да види какво става, той го сграбчи за раменете и с всички сили го блъсна напред. Двамата преминаха през портала и се озоваха в подобния на плътна водна стена коридор. Без нито за миг да отпуска хватката си, Ентрери с всички сили задърпа тялото на изненадания елф напред. По-висок и не по-малко пъргав, той постепенно успя да преодолее съпротивата му и двамата влетяха в стаята на Джарлаксъл с главата напред.

Войникът посегна към меча си, ала левият юмрук на убиеца, последван от цяла серия мълниеносни удари, го зашемети и той се свлече на едно коляно. Ентрери вдигна крак и го изрита в лицето.

После, къде с теглене, къде влачейки го по гръб, занесе тялото в другия край на стаята и с все сила го блъсна в стената. Не след дълго елфът беше с вързани ръце и запушена уста. Палачът отново го вдигна и опря тялото му в стената, а с другата си ръка затърси тайния механизъм. Много скоро вратата на едно от многото скривалища в стаята зейна отворена и той блъсна безчувствения войник вътре.

За миг се поколеба дали да не го убие — така нямаше да има свидетели и Джарлаксъл нямаше да разбере (поне не веднага) какво се е случило. Ала нещо спря камата му, някакъв вътрешен глас, който упорито му нашепваше, че ще бъде по-добре да не пролива кръв и да не нанася загуби на Бреган Д’аерте.

Всичко вървеше добре… всъщност, прекалено добре, каза си Ентрери, когато откри не само ониксовата статуетка, но и вълшебната маска да го очакват — точно така, да го очакват! — върху писалището на наемника. Той предпазливо ги взе, оглеждайки се за някой хитроумен капан, после внимателно провери дали това са истинските предмети.

Тук ставаше нещо странно.

Спомни си всички (доста очевидни) намеци, които Джарлаксъл беше правил, фактът, че го бе взел със себе си в Сорсъри и уж между другото му бе обяснил как да се добере до паешката маска. Бръкна в джоба си и извади медальона на лейди Алустриел, който наемникът така небрежно му беше подхвърлил. Та той дори бе успял да му подскаже кога ще е най-удобно да проникне при скиталеца — в началото на церемонията, която щеше да се проведе в светилището на Баенре тази вечер.