Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 141

Все така безмълвно, палачът вдигна ръка и Котешкото око проблесна в синия светлик на стаята.

Кати-Бри учудено повдигна вежди, недоумявайки какво го бе накарало да рискува и да открадне магическия предмет от опасния наемник.

— И ти си пленник, точно както и аз — отсече тя най-сетне. — Правиш това, което той ти нареди.

— Не ми харесва как звучи тази дума — спокойно отвърна Ентрери. — Пленник. Внушава усещане за безпомощност, а повярвай ми, аз никога не съм безпомощен.

Това си беше чиста проба самохвалство, примесено със зрънце надежда, каза си Кати-Бри, но предпочете да запази тази мисъл за себе си.

— И какво смяташ да правиш, когато Джарлаксъл открие липсата на диадемата? — попита тя вместо това.

— Дотогава вече ще танцувам на Повърхността — хладно отговори палачът.

Кати-Бри изпитателно се вгледа в него. Ето че го беше изрекъл на глас, ясно и без заобикалки. Ала защо диадемата? — не спираше да се чуди тя. Внезапно я обзе страх. Навярно Ентрери беше решил, че звездният светлик ще му бъде по-полезен от инфрачервеното зрение, или пък имаше намерение да използва и двете. Едно обаче беше сигурно — никога не би казал, че възнамерява да избяга, ако имаше намерение да я остави тук… жива.

— Нямаш нужда от нея — отбеляза младата жена, мъчейки се да овладее треперещия си глас. — Инфрачервеното зрение е напълно достатъчно.

— Аз нямам, но ти — да — при тези думи Ентрери подхвърли магическия предмет.

Кати-Бри го улови, ала вместо да си го сложи, погледна палача право в очите и твърдо каза:

— Не мога да те изведа до Повърхността. Добрах се дотук, само защото Гуенивар и медальонът ми помогнаха да открия следите на Дризт.

Ентрери дори не трепна.

— Казах, че не мога да те изведа оттук — повтори Кати-Бри.

— Ала Дризт може — спокойно отвърна убиецът. — Предлагам ти сделка, която няма как да откажеш. Ще измъкна и двама ви с Дризт от Мензоберанзан, а вие ще ми покажете пътя до Повърхността. Щом стигнем там, всеки ще поеме по своя път и дано съдбата никога повече не ни среща!

Младата жена дълго време мълча, мъчейки се да осмисли смайващото предложение.

— И защо смяташ, че ще ти се доверя? — проговори тя най-сетне.

Ентрери не отговори, а и защо да го прави — Кати-Бри беше затворена в някаква стаичка в самите недра на земята, заобиколена от жестоки елфи на мрака, които желаеха смъртта им, по всичко личеше, че положението на Дризт е дори още по-тежко. Каквото и да кроеше Ентрери, със сигурност не можеше да е по-страшно от заплахата, която грозеше двамата приятели в този момент.

— Ами Гуенивар и Таулмарил? — попита тя.

— Лъкът е у мен, както и колчанът ти — успокои я палачът. — Пантерата е у Джарлаксъл.

— Няма да тръгна без Гуенивар — отсече младата жена.

Ентрери не повярва на ушите си — сигурно се шегуваше!

Кати-Бри хвърли диадемата в краката му, после седна върху малката масичка зад себе си и предизвикателно скръсти ръце.

Убиецът недоумяващо местеше поглед от нея към магическия предмет и обратно.