Читать «Психо» онлайн - страница 16

Мистър Бейтс спря пред вратата и изчака докато младата жена вкара ключа в бравата й отвори вратата.

— Лека нощ — каза той. — Наспете се хубаво.

— Благодаря ви. И за гостоприемството също.

Той понечи да каже още нещо, но се отказа, обърна се и си тръгна. За трети път тази вечер тя го видя да се изчервява.

Тя затвори вратата и превъртя ключа. После се вслуша в звука на отдалечаващите се стъпки, чу и издайническото изщракване, когато той отваряше вратата на рецепцията, която бе до нейната стая.

Не го чу да си тръгва, вниманието й веднага се прехвърли върху разопаковането на багажа. Извади пижамата, пантофите, бурканчето с крема, четката и пастата за зъби. След това се разрови в големия куфар за роклята, която смяташе да облече на следващия ден, когато щеше да се яви пред Сам. Трябваше да я сложи на закачалка, за да се изправят гънките. Утре всичко трябваше да бъде изрядно.

Всичко трябваше да бъде изрядно.

Изведнъж усещането, че е висока седем фута изчезна. Пък и беше ли промяната наистина толкова внезапна. Не беше ли почнала още когато мистър Бейтс истерично избухна, там горе, в къщата. Какво от това, което той каза, уби самочувствието й?

Мисля си, че може би всички ние сме по малко луди от време на време.

Мери Крейн си разчисти едно ъгълче на леглото и седна.

Да. Беше вярно. Всички ние сме по малко луди от време на време. Точно както и тя бе полудяла вчера следобед, когато видя парите на масата.

И тогава тя бе луда, трябваше да е луда, за да си помисли, че би могла да изпълни замисъла. Всичко й бе изглеждало като сбъдната мечта, то си беше така. Една мечта. Една луда мечта. Сега го разбираше.

Може би бе успяла да заблуди полицията. Но Сам щеше да задава въпроси. Кой бе този роднина, от когото бе наследила парите? Къде бе живял? Защо дори не беше го споменавала? Как бе станало така, че тя бе донесла парите в брой? Не бе ли възразил мистър Лаури, че тя бе напуснала работа така внезапно?

Към това се прибавяше и Лайла. Да предположим, че тя реагира така, както Мери бе предполагала — решеше да не се обажда в полицията, дори да продължава да си мълчи и в бъдеще, понеже се чувства задължена. Това не променяше фактът, че тя щеше да знае. И оттук последват усложненията.

Рано или късно Сам щеше да пожелае да й отидат на гости или да я поканят у тях. Тогава положението щеше да бъде безизходно. Тя нямаше да може да обясни на Сам защо щеше да бъде невъзможно да се върне в Тексас, дори и на гости.

Не, цялата работа беше побъркана.

И вече бе твърде късно да се предприеме каквото и да е.

Или… може би не е?

Да предположим, че се наспеше хубаво. Хубав, дълъг десетчасов сън. На другия ден бе събота, ако тръгнеше около девет и караше непрекъснато, можеше да се върне в понеделник рано сутринта. Преди Лайла да пристигне от Далас, преди да отворят банката. Можеше да внесе парите и оттам да отиде направо на работа.