Читать «Психо» онлайн - страница 14

— Никакви роднини ли нямате?

— Никакви.

— И никога не сте се женили?

Лицето му почервеня и той сведе поглед към карираната покривка.

Мери прехапа устни.

— Съжалявам. Не исках да любопитствам за личния ви живот.

— Няма нищо — гласът му беше слаб. — Никога не съм се женил. Майка ми се отнасяше… комично… към тези неща. Аз… аз никога дори не съм сядал на една маса с момиче, както сега.

— Но…

— Звучи странно, нали, в наши дни и на моята възраст. Знам. Но така трябваше. Непрекъснато си повтарях, че тя няма да може да се оправи без мен… може би истината е, че по-скоро аз не бих могъл да се оправя без нея.

Мери допи кафето си, извади от чантата пакет цигари и предложи на мистър Бейтс.

— Не, благодаря, не пуша.

— Имате ли нещо против аз да запаля.

— Разбира се, че не. Моля ви — той се поколеба за момент. — Бих искал да ви предложа нещо за пиене, но… разбирате ли… майка ми не разрешава да се внася алкохол в къщи.

Мери се облегна назад и дръпна от цигарата. Изведнъж тя се почувства агресивно настроена. Смешно е, какво могат да предизвикат малко топлина, малко почивка и малко храна. Преди един час тя беше самотна, нещастна и напълно лишена от самочувствие. Сега всичко се беше преобърнало. Може би това, което чуваше от мистър Бейтс, бе променило настроението й по този начин. Всъщност той бе самотен, нещастен и напълно лишен от самочувствие. Тя имаше усещането, че сякаш бе висока седем фута. И то я подтикна да заговори.

— Не ви се разрешава да пушите. Не ви се разрешава да пиете. Не ви се разрешава да се срещате с никакви момичета. Но с какво всъщност се занимавате, когато не сте зает с мотела или с грижите около майка ви?

Външно той не реагира на тона й.

— О, аз се занимавам с много неща, наистина. Чета доста. Имам хобита — той извърна очи към етажерката на стената и младата жена проследи погледа му. Една препарирана катеричка ги гледаше отгоре.

— Ловец ли сте?

— А, не. Само препарирам. Джордж Блънд ми даде катеричката да я препарирам. Той я е застрелял. Майка ми не разрешава да се докосвам до огнестрелни оръжия.

— Извинете ме, мистър Бейтс, но докога смятате да я карате по този начин? Отдавна не сте малко момче. Крайно време е да осъзнаете, че никой не може да очаква от вас да се държите като дете през целия си живот. Не искам да бъда груба, но…

— Разбирам. Давам си сметка за положението, в което се намирам. Както ви казах аз чета доста. Зная какво казват психолозите за подобни неща. Но аз имам дълг спрямо майка си.

— Нима не бихте изпълнили този дълг към нея, а също и към себе си, ако уредите да постъпи в… някое медицинско заведение?