Читать «Психо» онлайн - страница 82

Лошият мъж всъщност бе извършил убийствата, а след това се бе опитал да я обвини за тях.

Майка ми ги уби. Ето какво бе казал той, но това бе лъжа.

Как би могла тя да ги убие, щом като бе гледала, щом като не можеше дори да мръдне, защото трябваше да се преструва, че е чучело, напълно безвредно чучело, което не може да нарани никого, нито да бъде наранено, а просто съществуваше вечно?

Тя знаеше, че никой няма да повярва на лошия мъж, а и той вече бе мъртъв. И двамата бяха мъртви — лошото момче и лошия мъж, или казано по друг начин — те бяха само част от съня. А сънят вече си беше отишъл завинаги.

Единствено тя бе останала и тя бе истинска.

Да бъдеш единствена и да знаеш, че си истинска — това значи да бъдеш нормална, нали?

Но за всеки случай, може би е най-добре да продължава да се преструва на чучело. Да не се движи. Никога да не се движи. Просто да седи в малката стая завинаги и винаги.

Ако седи тук, без да се мърда, те няма да я накажат.

Ако седи тук, без да се мърда, те няма да знаят, че тя бе нормална, нормална, нормална.

Тя седеше тук вече доста дълго време и тогава една муха забръмча през решетките.

Кацна на ръката й.

Ако искаше можеше да се пресегне и да я смачка.

Но не я смачка.

Не я смачка и се надяваше, че те я гледат, защото това доказваше каква бе тя всъщност.

Но моля ви, та тя не би посегнала дори на муха…

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7159

Издание:

Робърт Блох. Психо

Американска, първо издание

Превод: Николай Аретов

Художник: Симеон Кръстев

Редактор: Правда Панова

Формат: 32/108/84

Печатни коли: 12

Печат: ДФ „Абагар“ — В. Търново

Издателство „Ирис“, 1992 г.

1

По пътя (фр.).

2

Веществено доказателство за престъпление, труп (лат.).

3

Алистър Кроули (1875–1947) — може би най-известният черен окулист на XX в.

4

Пьотр Успенски (1878–1947). Роден в Русия математик, философ, теософ и мистик.

5

Жустин — роман от маркиз дьо Сад (1740–1814).

6

Лице, което умее да говори като не движи или едва забележимо движи устните си и създава впечатление, че гласът му се възпроизвежда и излиза от стомаха, а не от гласово-говорния апарат.