Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 54

И въпреки всичко, като чух думите им и видях Конституцията, като се запознах с онова, което са се опитали да постигнат… е, трябваше да им отдадем дължимото. Наистина бяха пробвали да направят нещо добро и справедливо. Нещо, което не се бяха опитвали да постигнат в никоя друга държава — нито преди, нито след тях.

Казано накратко — палец нагоре за демокрацията от мен.

Стената на ветераните от Виетнам беше ужасна. Огромен гладък гранит, изписан с имената на хората, загинали във войната. Наистина потискащо. Ръч направи грешката да докосне стената и едва не се преви на две — явно способността й да усеща хората и емоциите им чрез енергията, която оставяха след себе си, я беше помела. Няколко от новите й приятелки я прегърнаха, а една й подаде носна кърпичка. Щях да поговоря с нея за това по-късно.

И после — Белият дом.

Ами, да ви кажа честно, той е просто една голяма лъскава хасиенда. Не е замък. Не е някаква напудрена сграда от типа на Тадж Махал или Грейсленд. И все пак е мучо внушителен.

Когато влязохме в Белия дом — опакован в невидими модерни системи за сигурност и пълен със съвсем видими охранители с оръжие, — се почувствах в истинска безопасност за първи път от много време. Ако някой искаше да ни докопа, първо трябваше да се справи с охраната на Белия дом. А тя ми се струваше надеждна.

Видяхме „папагалената“ поредица от кабинети (Червения, Синия, Зеления), както и титанично огромната зала за официални вечери. Библиотеката беше скромна — за библиотечните стандарти. Стори ми се доста забавно, че имаше отделна стая специално за порцелановата колекция на президента. Какво следваше? Президентският килер?

Не след дълго помещенията започнаха да ми се сливат, въпреки че бяха в различни цветове. Малки антикварни мебели, тежки завеси, прочути портрети на прочути хора, някои от които дори разпознавах. Замислих се за всички исторически моменти, случили се на това място, и едва не потръпнах. Но може и да се дължеше на температурата наоколо.

Мисълта, че аз, Максимум Райд, се намирах в Белия дом на училищна екскурзия, беше направо смешна. Миналата седмица за първи път в живота си бях стъпила в училище. Бях израсла в клетка за кучета. Имах криле, по дяволите. И ето ме тук, попиваща историята, любезно усмихваща се на съучениците си. Понякога адски се впечатлявам от самата себе си.

Накрая гидът ни събра в посетителския център.

— Хайде, имаме десет минути да си купим сувенири — каза Джей Джей и се насочи към една витрина.

Не мислех да купувам сувенири — не събирахме нищо. Тежеше и можеше да ни забави.

Ръч и Гази разглеждаха книгите.

— Не беше ли страхотно? — попита Ръч развълнувано. — Не мога да повярвам, че сме в Белия дом! Един ден искам да стана президент!

— Аз ще ти бъда вицепрезидент — предложи Газопровода.

— Ще сте чудесна двойка — казах любезно.

Ами, да. Щяха да се кандидатират от името на Партията на мутантите, а платформата им щеше да е за ненормалните сред нас. Няма проблем. Сигурна бях, че Америка е готова за това.