Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 52

Застинах задъхана посред коридора, а бузите ми поруменяха от срам и яд. Свивах и отпусках юмруци и исках да потъна вдън земя.

Усещах тъмните му очи върху себе си и очаквах да ме подкачи, че се дразня заради Червенокосото чудо.

Той пристъпи към мен и доближи лице само на няколко сантиметра от моето. Дълги години бяхме с еднакъв ръст, но в последните две беше израснал доста над мен. Очите ми бяха на равнището на раменете му.

— Достатъчно момиче си — каза тихо. — Доколкото си спомням.

Обзе ме ново притеснение — говореше за целувката на плажа преди няколко седмици. Какво? Отвсякъде го дебнеха момичета, които си умираха да го целунат, така ли?

Стиснах зъби и не казах нищо.

— И се справяш чудесно като майка. Но си само на четиринайсет и е рано да ставаш майка. Изчакай още поне десетина години.

Изниза се покрай мен, като ме побутна по рамото. Стоях като закована. Имаше предвид истинска майка — със свои собствени деца. Определено мислех за ятото като за свои деца, но Зъба имаше предвид деца, които да съм родила сама. Както беше казал и Гласът по-рано.

В този миг намразих искрено живота си — по някакъв нов начин.

— Между другото — обади се Зъба от дъното на коридора, — направих си блог. Използвам компютрите в училище. Срещу правилата е, разбира се. Блогът на Зъба — изхихика, както само той можеше. — Може да го погледнеш, ако искаш… Мамо.

58

Тази вечер навън беше студено, но новата Макс дори не го усещаше. Тя отстъпи назад по клона и опря гръб в грубата кора на ствола на дървото. Бинокълът тежеше на каишката на врата й. Тя прегърна колене и усети как от окото й се отрони една топла сълза и се търкулна по бузата. Наблюдаваше непрекъснато другата Макс. Наблюдаваше и се учеше. Но не беше лесно — беше болезнено.

— О, Макс — прошепна тя при вида на другата Макс, далеч, през прозореца на къщата на Ан. — Много добре разбирам как се чувстваш. Ние с теб винаги ще бъдем сами, без значение колко души има около нас.

59

На следващата сутрин в училище заварихме няколко големи туристически автобуса, запълнили целия паркинг. Новата ми приятелка Джей Джей ми махна и се приближи. Останалите от ятото се сляха с тълпата.

— Специална изненада — каза тя жизнерадостно. — Излет на открито.

— На открито? — Представих си как обикаляме някое поле в търсене на нещо.

— Да, на открито. Цялото училище отиваме на посещение в Белия дом, където живее обичният ни лидер. Тоест няма да имаме часове и контролни, а вероятно — и никакви домашни.

Усмихнах й се. Стилът й ми допадаше. Не беше някоя задръстена сухарка, която да приема всичко на сериозно. Както например правех аз.

— Ами, добре — казах. — Значи отиваме на излет.

— Нашият клас е тук — чу се момичешки глас.

Иги се намръщи. Беше напрегнал слух, за да долови скърцането на подметките на Зъба по плочките. Преди секунда беше до него, но изведнъж Иги се бе озовал в море от гласове, през което не можеше да чуе нищо.