Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 13

— Ясно, разбирам. А откъде имаш това кученце?

— Намерих го в парка.

Ейнджъл се разшава на място и погледна към Макс. И помисли: Добре, стига толкова въпроси. Готови сме.

Агентката срещу нея замълча и се взря с недоумение в бележките, които си водеше.

— Ъ-ъ… Струва ми се, че толкова въпроси стигат засега — обяви тя с объркано изражение. — Готови сме.

— Благодаря.

Ейнджъл се изхлузи от стола, щракна с пръсти на Тото и той изприпка след нея.

— Как се пише това? — попита агентът.

— Капитан, като капитан на кораб — обясни Газопровода. — И след него Терор. Не е трудно — Т-Е-Р-О-Р.

— Казваш се Капитан Терор?

— Точно така — отвърна Газопровода и се размърда на стола си. Погледна Макс, която говореше тихичко с агента пред себе си. — Вярно ли сте от ФБР?

За миг на лицето на агента се появи усмивка.

— Да. На колко години си?

— На осем. А ти?

Агентът го изгледа учудено.

— Ами… Хм… Доста си висок за осемгодишен, а?

— Аха. Всички сме доста високи. И слаби. И имаме голям апетит. Когато има какво да ядем.

— Да, ясно. Слушай… Капитан, някога да си виждал нещо такова?

Агентът вдигна пред себе си неясна черно-бяла снимка на полупреобразил се Заличител.

— Майчице, не — рече Газопровода и опули сините си очи. — Какво е това?

Агентът сякаш онемя.

— И не виждаш?

— Аха — отговори Иги с едва прикрита досада.

— По рождение ли?

— Не.

— Как загуби зрението си… хм… Джеф, нали така?

— Да — Джеф. Ами, погледнах в слънцето, право в него. Както непрекъснато ни повтарят да не правим. Де да бях по-послушен.

— А после изядох примерно три чийзбургера, които бяха страхотни, вярвате ли ми? Или пък онези, пържените пайове! С ябълка! Просто върхът са. Опитвали ли сте ги? — Ръч изгледа обнадеждено жената срещу себе си.

— Не мисля. Би ли ми продиктувала името си буква по буква, миличка?

— Аха. К-Р-И-С-Т-А-Л. Хубаво име е. Харесва ми. Вие как се казвате?

— Сара. Сара Маколи.

— Ами, и това име не е лошо. Мечтали ли сте си името ви да е друго? Аз понякога си мечтая да имам някакво по-яко име. Разбирате ли? Примерно Клеопатра. Или Мари-Софи-Тереза. Знаете ли, че кралицата на Англия има някъде, примерно, шест имена? Казва се Елизабет Александра Мери. А фамилното й име е Уиндзор. Обаче нали е известна, достатъчно е да се подпише просто като „Елизабет К.“ и всички се сещат за кого става дума. Ще ми се и аз да стана известна някой ден. Тогава ще се подписвам просто „Кристал“.

Агентката замълча за миг, след което явно се опомни и попита:

— Чувала ли си за място, наречено „Училището“? Мислим, че се намира в Калифорния. Била ли си в Калифорния?

Ръч се взря замислено в тавана.

— В Калифорния? При сърфистите, кинозвездите и земетресенията? Не. Ама ми се ходи. Хубаво ли е там?

И погледна агентката с големите си невинни кафяви очи.

— Наричай ме агент Микелсън — каза ми с усмивка той. — А аз как да се обръщам към теб? Макс умалително ли е? Максин?

— Не, Дийн. Просто Макс.

Той премигна и отново погледна записките си.

— Ясно. Макс, мисля, че и на двама ни е ясно, че родителите ви не са мисионери.

Ококорих се насреща му.