Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 126

Бях на път да обезумея. Единственото, което ненавиждах повече от тесните тъмни пространства, бяха гнусните змии!

— О, Боже, Боже, Боже — редях задъхано и дърпах поредното тяло от себе си.

Усетих, че ме завладява истерия и скоро ще се срина.

Приклекнах, стегнах мускули и скочих право нагоре във въздуха. Разперих криле с всички сили. Усетих как змиите се плъзгат по тях и потръпнах погнусено. Боже, помощ, помощ, помощ! Във въздуха смених скоростта и преминах в свръхзвуков режим. Змиите взеха да се изхлузват — падаха и се стопяваха в тъмнината под мен. Така се бях разтреперила, че едва овладявах полета си, но най-сетне се отърсих и от последната от тях.

Змии! Гнусни змии! Откъде се бяха появили? Ненавиждах, ненавиждах, ненавиждах змии.

Страхуваш се от тях — обади се Гласът ми с обичайното си хладно равнодушие.

Благодаря за информацията — изкрещях му наум.

Страхът е слабото ти място. Трябва да се пребориш с всичките си слаби места.

Бях толкова ужасена и ядосана, че се уплаших, че ще повърна. Това поредното изпитание ли беше? Или си го бях въобразила? Стомахът ми се бунтуваше, а адреналинът в кръвта ми кипеше. Главата ми щеше да се пръсне.

Ятото. Трябва да намеря ятото.

Браво, Макс. Не изпускай целта от очи.

— Майната ти, Глас.

Изпънах рамене, стиснах зъби и обърнах на 180 градуса — обратно към „Айтекс“.

Отлично, Макс. Понякога наистина ме впечатляваш.

134

Този, слепецът — Иги — откъде научи, че някой идва? Беше като прилеп! Дали не му бяха сложили и ДНК от прилеп…

Тряс!

Ари нахлу през вратата на компютърната зала.

— Пръснете се! — извика Зъба и се хвърли към кучеликото момче.

Какво търси този дървеняк тук? — удивих се аз. Очаквах да се появи специалният отряд за елиминация на „Айтекс“, а не някое от смотаните вълчета. Къде беше отрядът? Погледнах часовника си и реших да видя как двамата мутанти се налагат един друг на пода.

Поне докато Газопровод не извика:

— Паяци!

Под вратата се появи огромно количество паяци, черен килим с космати крачка, който пълзеше към него като лава.

Ари внезапно се откъсна от Зъба и се огледа кръвожадно наоколо.

— Ето! — обадих се аз.

Сграбчих Ейнджъл за тънките мишници и я задържах. Тя се опита да ме блъсне към изхода, но се запънах с пети.

Ухилен, Ари се метна към нас и ухапа Ейнджъл под лакътя. Тя нададе пронизителен писък, който ме накара да потръпна.

— Не-е-е! — изрева Зъба от другия край на помещението, но някаква клетка се появи от нищото и се стовари отгоре му.

— Плъхове! Плъхове! — нададе вой Ръч и се покатери на едно от бюрата.

Взе да скача от маса на маса, насочвайки се към изхода, но накъдето и да тръгнеше, след нея се понасяше орда цвъртящи плъхове с голи розови опашки. Няколко се покатериха по крачолите й и я накараха да спре на място. Тя закри лице с ръце и се разпищя.

Накрая всички пищяха с пълно гърло. Настана пълен хаос. Всички присъстващи, с изключение на мен, преживяваха най-ужасния си кошмар и се бяха сблъскали с най-големия страх в живота си — дори и псето. То се беше пъхнало под една маса и гледаше ужасено купа обикновена кучешка храна.